Организация на техническата експлоатация на електрически централи и мрежи.
Общи положения.
Общи положения
Чл.1. С наредбата се определят изискванията и правилата за организация и провеждане на техническата експлоатация на централите за производство на електрическа и/или топлинна енергия, хидротехническите съоръжения към тях, електрическите и топлопреносните мрежи, наричани по-нататък "електрически централи и мрежи".
Чл.2. Разпоредбите на наредбата са задължителни за персонала, който ръководи, контролира и провежда техническата експлоатация на електрическите централи и мрежи, както и за персонала на външните фирми, извършващ работи в тях.
Чл.3. (1) С наредбата се определят съществените изисквания и правила за провеждане на нормална, икономична и безаварийна експлоатация на обектите, сградите и съоръженията в електрическите централи и мрежи.
(2) В съответствие с изискванията на наредбата работодателите осигуряват разработването и утвърждават вътрешни експлоатационни инструкции с конкретни изисквания и правила, произтичащи от техническата документация на производителите и съответните нормативни актове.
(3) За техническата експлоатация на съоръженията с повишена опасност: парни и водогрейни котли, съдове, работещи под налягане, тръбопроводи за пара и гореща вода, газови съоръжения, тръбопроводи и инсталации за природен газ и втечнени въглеводородни газове, ацетиленови уредби, асансьори, повдигателни съоръжения и въжени линии, освен разпоредбите на тази наредба се прилага и действащата за тях нормативна уредба.
Чл.4. Осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд за персонала и пожарната безопасност на обектите при провеждане на техническата експлоатация се урежда със специализираните нормативни актове и вътрешни инструкции, свързани с тях.
Чл.5. Персоналът, който ръководи и провежда техническата експлоатация на електрическите централи и мрежи, е длъжен:
1. да осигурява нормална, безаварийна и икономична работа на съоръженията, устройствата и системите;
2. да поддържа качеството на отпуснатата енергия - нормираната честота и напрежение на електрическия ток, договорените налягане и температура на топлоносителя;
3. да поддържа съоръженията, системите и сградите в състояние на експлоатационна готовност;
4. да спазва оперативно-диспечерската дисциплина;
5. да изпълнява тази наредба и да спазва правилата за безопасност при работа, правилата за радиационна защита и ядрена безопасност, вътрешните инструкции и другите нормативи, отнасящи се за извършваната работа/дейност.
Чл.6. Организацията на техническата експлоатация на електрически централи и мрежа обхваща:
1. приемане в експлоатация на съоръжения и системи;
2. управление на персонала;
3. оперативно обслужване;
4. технически контрол;
5. техническо обслужване, ремонт и модернизация;
6. управление и контрол на ефективността на работата;
7. комплектуване и съхраняване на техническа и оперативна документация;
8. въвеждане на автоматизирани системи за управление;
9. метрологично осигуряване и метрологичен контрол.
Чл.7. (1) Работодателят утвърждава вътрешни правила за определяне на границите на съоръженията, сградите и комуникациите и разпределението им за обслужване между структурните производствени подразделения (цехове, участъци, райони, лаборатории и др.).
(2) Преките ръководители на структурните звена с писмена заповед персонално разпределят между работниците и специалистите обслужването на съоръженията, сградите и комуникациите.
Чл.8. Работодателят осигурява необходимите:
1. длъжностни характеристики и вътрешни инструкции за персонала;
2. оперативна и техническа документация, включваща комплект от експлоатационни инструкции, инструкции по осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, пожарна и аварийна безопасност, радиационна и ядрена безопасност (за АЕЦ), вътрешния ред на обекта, схеми, режимни карти и др., необходими за извършваната дейност/работа;
3. лични предпазни средства и средства за колективна защита.
Чл.9. (1) Въвеждането в експлоатация на нови и/или реконструирани електрически централи и мрежи като строежи, както и издаването на разрешения за ползването им се извършват в съответствие с действащите наредби по ЗУТ.
(2) Въвеждането на строеж включва предвидения в проекта пусков комплекс (обекти, инфраструктура), който осигурява нормалната експлоатация.
Чл.10. Приемането в експлоатация на съоръженията и системите в електрическите централи и мрежи се осъществява след извършването на:
1. единични (индивидуални) изпитвания на съоръженията и функционални проби на отделните системи;
2. пробно пускане на основни и спомагателни съоръжения за енергиен блок;
3. комплексно изпробване.
Чл.11. (1) Единичните изпитвания на съоръженията и функционалните проби на отделните системи се изпълняват след окончателното завършване на строителните и монтажните работи по проектните схеми.
(2) Преди изпитванията задължително се проверяват изпълнението на технологичните норми за проектиране, строителните норми, съответствието с указанията на производителите/доставчиците, спазването на инструкциите за монтаж на съоръженията и другите нормативни актове, както и изискванията за безопасност при работа и за пожарна и аварийна безопасност.
Чл.12. (1) Пробно пускане на енергиен блок се осъществява преди комплексното изпробване, при което се проверяват:
1. работоспособността на съоръженията, технологичните схеми и готовността за експлоатация;
2. настройката на всички системи за управление, автоматично регулиране и защити;
3. блокировките;
4. сигнализациите и средствата за измерване.
(2) Пробното пускане се осъществявя при наличието на:
1. назначен и обучен експлоатационен и ремонтен персонал с проверени знания;
2. комплект от необходимите експлоатационни инструкции, оперативни схеми и друга оперативно-техническа документация на български език;
3. подготвен запас от гориво, материали, инструменти и резервни части;
4. въведени в действие средства за оперативни връзки, автоматични системи за пожарна сигнализация и пожарогасене, аварийно осветление, както и системите за контролиране замърсяването на околната среда;
5. въведени и настроени системи за управление, сигнализация и защити;
6. разрешение за експлоатация от надзорните органи.
Чл.13. (1) С комплексното изпробване се проверява работоспособността на основните и спомагателните съоръжения в условията на съвместна работа при реални експлоатационни режими и товар.
(2) За начало на комплексното изпробване се приема моментът на включване на съоръженията към мрежата или под товар.
(3) Забранява се извършване на комплексно изпробване по схеми, които не са предвидени в проекта.
Чл.14. (1) Комплексното изпробване на електрическа централа се счита за проведено, ако е осъществено в течение на 72 h по проектната схема в условията на нормална и непрекъсната работа на основните съоръжения и при постоянна или последователна работа на всички спомагателни съоръжения.
(2) Топлоелектрическите централи (ТЕЦ) се изпробват при работа с основното гориво, номинален товар и проектните параметри на парата, а за водноелектрическите централи (ВЕЦ) - с напор и разход на вода, предвидени в пусковата програма.
(3) За ВЕЦ и помпено-акумулиращите водноелектрически централи (ПАВЕЦ) комплексното изпробване включва и 3 автоматични пуска, а за газотурбинните уредби - 10 автоматични пуска.
Чл.15. Комплексното изпробване на електрически мрежи се счита за проведено при условията на нормална и непрекъсната работа под товар:
1. за електрически уредби в подстанции - в продължение на 72 h;
2. за електропроводни линии - в продължение на 24 h.
Чл.16. Комплексното изпробване на топлопреносните мрежи се счита за проведено, ако е осъществено в течение на 24 h при номинално налягане и предвидените в пусковата програма условия.
Чл.17. Когато комплексното изпробване не може да бъде проведено с предвидените в пусковата програма основни горива и при проектните параметри и товари, които не са свързани с неизпълнени или незавършени работи, новите условия, при които е проведено изпробването, се отбелязват в акта (протокола) за приемане на обекта.
Чл.18. Не се приемат в редовна експлоатация съоръжения и системи с неотстранени дефекти, установени при комплексното им изпробване.
Чл.31. Управлението на персонала обхваща: подбор, професионално обучение, повишаване на квалификацията, преквалификация, мотивиране и професионално развитие.
Чл.32. Отговорност за управлението на персонала носи работодателят съгласно действащото трудово законодателство и тази наредба.
Чл.33.(1) Подборът на персонала се извършва по критерии, заложени в длъжностните характеристики, свързани с извършваната дейност на работното място и утвърдени от работодателя.
(2) Длъжностната характеристика включва най-малко:
1. изисквания за образователен ценз, професионална квалификация и стаж за конкретната длъжност; квалификационна група по безопасност;
2. определен обем от знания, практически умения за длъжността/професията и професионални качества;
3. списък на наредби, инструкции и други документи, спазването на които е задължително;
4. правата, задълженията и отговорностите на длъжностното лице;
5. нивата на подчинение в управлението (взаимоотношения с висшестоящия и подчинения персонал).
Чл.34. (1) За работа в електрически централи и мрежи се допускат лица с професионално образование и квалификация и преминали подготовка за изпълняваната работа/длъжност, а за ръководни длъжности да притежават и съответния опит.
(2) За определени професии и специалности за работа със съоръжения с повишена опасност, радиоактивност и др. освен изискванията по ал.1 се изисква и свидетелство за придобита правоспособност в съответствие с действащото законодателство.
Чл.35. (1) Лицата, назначавани на оперативна и ремонтна работа, преминават задължителен предварителен и периодични медицински прегледи съгласно нормативните актове за медицински прегледи на работниците.
(2) Операторите на енергийни съоръжения се подлагат и на психо-физиологичен тест за удостоверяване на годността им за оперативна работа.
Чл.36. Формите за работа с персонала обхващат:
1. подготовка за нова работа/длъжност с обучение на работното място, включваща етапите:
а) стажуване;
б) проверка на знанията;
в) дублиране;
г) допускане до самостоятелна работа;
2. инструктажи;
3. противоаварийни и противопожарни тренировки;
4. специална подготовка;
5. професионално обучение за повишаване на квалификацията.
Чл.37. Подготовката за нова работа/длъжност започва с обучение на работното място на новоназначените лица, преминаващите на нова длъжност или на друго работно място, както и прекъсналите работа по специалността за повече от 6 месеца.
Чл.38. (1) Подготовката се осъществява по програма, изготвена от ръководителя на структурното звено и утвърдена от работодателя, в която се определя достатъчен срок за обучение на лицето.
(2) В програмата за обучение се предвижда изучаване на:
1. тази наредба и свързаните с нея нормативни актове в необходимия за дадената длъжност/професия обем;
2. длъжностните, експлоатационните инструкции и плановете/инструкциите за ликвидиране на аварии и бедствия;
3. технологичните схеми и процеси;
4. принципите и действията на съоръженията, средствата за измерване, средствата за управление и защита;
5. правилата за безопасност и други специални правила, ако се изискват при изпълнение на работата.
Чл.39. За обект в строителство и реконструкция подготовката, преподготовката и повишаването на квалификацията на експлоатационния персонал се извършва преди приемане на обекта.
Чл.40. (1) Стажуването е задължително за оперативния и оперативно-ремонтния персонал при подготовка за нова работа/длъжност.
(2) Ръководният оперативен персонал - диспечери, дежурни инженери и началник-смени, преминават стажуване на повече от едно работно място в зависимост от характера и изискванията за новата длъжност.
Чл.41. (1) Стажуването се провежда под ръководството на опитно обучаващо лице, по определена за работното място програма, с отчитане нивото на професионалното образование на стажанта, техническите знания, стаж по сходни длъжности, заемана длъжност преди допускане за подготовка по новата длъжност, както и техническата сложност на обекта.
(2) Продължителността на стажуването е от 3 до 15 работни смени за всяко отделно работно място.
Чл.42. Допускането до стажуване се оформя с писмена заповед на работодателя или упълномощено от него лице.
Чл.43. През времето на стажуване обучаваният е длъжен:
1. да усвои и придобие практически навици и техники, необходими за изпълнение на задълженията по новата длъжност/работа;
2. да изучи схемите, експлоатационните инструкции, противоаварийните инструкции и другите материали, необходими за работата му;
3. да усвои точно ориентиране при съоръженията по технологичната схема.
Чл.44. (1) Всички длъжностни лица, които ръководят, контролират или вземат непосредствено участие в техническата експлоатация на електрически централи и мрежи, подлежат на проверка на знанията по тази наредба и по наредбите за безопасност при работа и пожарна безопасност, а за персонала на АЕЦ - и по правилата за радиационна защита и ядрена безопасност.
(2) Списъци на длъжностите и професиите или на лицата, за които не се изисква проверка на знанията, се изготвят за всеки обект и се утвърждават от работодателя.
Чл.45. По тази наредба знанията на персонала се проверяват с първоначална (встъпителна) проверка и последваща - поредна и извънредна.
Чл.46. (1) Първоначална проверка на знанията се извършва на всички новоназначени на работа след проведено обучение на работното място, преминаващите на нова длъжност или на друго работно място, както и при прекъсване проверката на знанията за повече от три години.
(2) Първоначалната проверка за ръководители и специалисти се извършва не по-късно от един месец от деня на назначението им на длъжност, а за останалите категории работници - в срокове, определени с програмите за подготовка.
Чл.47. Поредната проверка се провежда не по-рядко от веднъж на:
1. три години - за ръководния персонал;
2. две години - за изпълнителския персонал.
Чл.48.(1) Извънредна проверка на знанията се извършва независимо от срока на предходната проверка в случаите на:
1. влизане в сила на нови или преработени нормативни актове и правила;
2. прекъсване на работа по назначената длъжност за повече от шест месеца;
3. въвеждане на нови съоръжения и технологии, изменения на главни схеми, реконструкции и др., които изискват придобиване на допълнителни знания;
4. извършено нарушение на изискванията на правила, водещи до аварии или инциденти с хора;
5. предписания на инспектиращи и надзорни органи при констатирани нарушения;
6. назначаване на нова длъжност или преминаване на друга работа, когато се изискват допълнителни знания и умения.
(2) Обемът от знания за извънредната проверка и датата за провеждане се определят от работодателя при спазване изискванията на тази наредба и на предписанията по ал.1, т.5.
Чл.49. Проверката на знанията се осъществява от постоянно действащи изпитни комисии в енергийните предприятия, състоящи се най-малко от трима членове.
Чл.50. В Министерството на енергетиката и енергийните ресурси действа централна изпитна комисия , която проверява знанията на председателите на комисиите и ръководителите на отдели по техническа експлоатация и безопасност, определени в чл.51, ал.2.
Чл.51. (1) В енергийното предприятие изпитните комисии се назначават от работодателя.
(2) За председател на комисията може да се назначава: заместник изпълнителен директор, главен инженер, главен механик, главен енергетик, а за членове на комисията - техни заместници и ръководителят на отдела по техническа експлоатация и безопасност.
Чл.52. (1) В структурните подразделения на енергийното предприятие (цехове, сектори, участъци, клонове, райони и др.) проверката на знанията на персонала се осъществява от изпитни комисии, назначени от работодателя, в състав не по-малко от трима членове, с председатели преките ръководители - началник- цехове/сектори, началник- райони, отдели, лаборатории и др.
(2) За определените в ал.1 председатели на изпитни комисии и отговорните лица по техническа експлоатация и безопасност (инспектори) в структурните подразделения проверката на знанията се извършва от изпитната комисия в енергийното предприятие в присъствието най-малко на трима от членовете й.
Чл.53. Проверката на знанията на всяко длъжностно лице се извършва индивидуално по списък от въпроси, утвърден от работодателя, с който лицето е предварително запознато.
Чл.54. Проверката на знанията се извършва с устен изпит пред комисия или чрез тест, който може да се провежда и на компютър.
Чл.55. (1) Знанията на изпитваното лице се оценяват с две степени - "издържал" и "неиздържал".
(2) Когато изпитваното лице не отговори задоволително на 2/3 от поставените въпроси, с решение на членовете на комисията се поставя обща оценка "неиздържал".
(3)Комисията обявява резултатите от проведен изпит в деня на провеждането му.
Чл.56. (1) За изпит с тест за всеки въпрос се обявяват по четири отговора, от които само един е верен.
(2) Изпитът с тест е успешен (издържан), когато най-малко на 75 % от въпросите е отбелязан правилен отговор.
Чл.57. (1) Резултатите от изпитите се оформят с протокол, примерна форма на който е дадена в приложение No 1.
(2) Протоколът се съставя в два екземпляра и се регистрира в дневник, примерна форма на който е дадена в приложение No 2.
(3) Дневникът и един екземпляр от протокола за изпит се съхранява от ръководителя на структурното звено, а другият екземпляр от протокола - в личното досие на изпитвания.
Чл.58.(1) При успешно положен изпит на основание на протокола от изпита се издава удостоверение, примерна форма на което е дадена в приложение No 3.
(2) Удостоверението по ал.1 се получава лично срещу подпис в дневника по приложение No 2.
Чл.59. (1) Лице, което не е издържало изпита, преминава повторна проверка в срок не по-късно от един месец.
(2) При повторно неиздържан изпит комисията вписва в протокола "повторно неиздържан изпит/тест" и председателят на комисията представя писмен доклад на работодателя със становище за непригодността на изпитваното лице за изпълняваната работа или заемана длъжност.
Чл.60. (1) Дублирането е задължително за лицата от оперативния и оперативно-ремонтния персонал след проведено стажуване и успешно издържана първоначална проверка на знанията, както и след продължително прекъсване на работата на работното място.
(2) Продължителността на дублирането е от 3 до 12 работни смени, като за оперативни ръководители, старши оператори, оператори на котли, турбини, енергоблокове, хидроагрегати, дежурни по обслужване на средства за измерване и автоматика е най-малко 12 работни смени.
(3) При прекъсване на работа от два до три месеца включително дублирането на работното място е най-малко две работни смени, а при прекъсване над 3 до 6 месеца - до 6 работни смени.
(4) Продължителността на дублирането за всеки работник се определя от комисията, извършила проверка на знанията, в зависимост от нивото на професионална подготовка, стаж и опит за оперативна работа.
Чл.61.(1) Допускането до дублиране се оформя с писмена заповед на работодателя или на упълномощено длъжностно лице, в която се указват срокът на дублиране и лицето, отговорно за подготовката на дубльора.
(2) За всички действия на дублиращия отговорност поравно носят както лицето, отговорно за подготовката му, така и самият дублиращ.
Чл.62. Дублирането се провежда по програма, утвърдена от работодателя, в която се залагат и противоаварийни и противопожарни тренировки.
Чл.63. (1) Когато за времето на дублиране работникът не придобие достатъчни производствени навици, по предложение на обучаващото лице работодателят може със заповед да продължи дублирането, но за срок не по-голям от първоначално определения.
(2) Когато по време на дублирането се установи професионална непригодност за дадената работа, работодателят взема решение за прекратяване на подготовката в съответствие с трудовото законодателство.
Чл.64. Допускането до самостоятелна работа е с писмена заповед на работодателя след преминаване на етапите:
1. инструктаж, стажуване, проверка на знанията и дублиране - за оперативния и оперативно-ремонтния персонал;
2. инструктаж, стажуване и проверка на знанията - за останалите категории персонал.
Чл.65. (1) При прекъсване на работата от два до шест месеца етапите за допускане до самостоятелна работа се определят от работодателя като се отчитат продължителността на прекъсване, нивото но професионална подготовка, опит в работата, стаж и др.
(2) Независимо от преминатите етапи на подготовка след продължително прекъсване на работата персоналът е длъжен да се запознае с извършените изменения на:
1. съоръжения, схеми и режими на работа;
2. инструкции и нормативно-технически документи;
3. заповеди, технически разпореждания и други материали за дадената длъжност.
(3) При прекъсване на работа за сроковете по ал.1 провеждането на извънреден инструктаж за безопасност при работа е задължително.
Чл.66. Освен инструктажите, предвидени по Наредба No 3 за инструктажа на работниците и служителите по безопасност, хигиена на труда и противопожарната охрана (ДВ,бр.44 от 1996 г.), се провеждат и целеви инструктажи.
Чл.67. (1) Целеви инструктажи се провеждат при:
1. изпълнение на еднократни работи, които не са свързани с преките задължения - товарно-разтоварни работи, почистване на територии, работи извън територията на предприятието и др.;
2. ликвидиране на последици от аварии, стихийни бедствия, катастрофи;
3. съпровождане на външни лица на територията на обекта.
(2) Целевите инструктажи се регистрират в дневник за инструктажите.
Чл.68. Противоаварийните тренировки за оперативния и оперативно-ремонтния персонал се провеждат най-малко един път на шест месеца.
Чл.69. Противопожарните тренировки за оперативния и оперативно-ремонтния персонал, както и за останалия технически персонал се провеждат един път на шест месеца съвместно с органите на НС "Противопожарна и аварийна безопасност".
Чл.70.Работодателят може да определя и други срокове за тренировките, но не по-големи от посочените в чл.68 и 69, в зависимост от състоянието на обектите и подготовката на персонала.
Чл.71. (1) Противоаварийните тренировки се провеждат на работните места или на тренажори. Допуска се използване и на други технически средства.
(2) Резултатите от проведените противоаварийни и противопожарни тренировки се регистрират в специален дневник.
Чл.72.(1) Лицето, получило незадоволителни оценки при тренировки, повтаря тренировките в срокове, определени от работодателя.
(2) При повторна незадоволителна оценка при тренировката лицето не се допуска до самостоятелна работа и преминава през обучение и проверка на знанията.
Чл.73. Работодателят осигурява за оперативния и оперативно-ремонтния персонал специална подготовка през работно време с откъсване от основните му функции според настъпила необходимост, но най-малко веднъж на шест месеца.
Чл.74. В специалната подготовка се включват:
1. изучаване на внесените изменения в инструкциите, схемите и обслужваните съоръжения;
2. запознаване с текущата документация по въпросите на технологичните нарушения, аварийността и трудовите злополуки;
3. анализи на отклонения от технологичните процеси, пускане и спиране на съоръжения;
4. други теми.
Чл.75. Работодателят създава условия за професионално обучение, повишаване на квалификацията и преквалификацията на персонала за поддържане и усъвършенстване на знанията и уменията му.
Чл.76.(1) Краткосрочно обучение се провежда преди проверката на знанията по наредби и инструкции най-малко веднъж годишно.
(2) Периодично обучение на преки ръководители и специалисти се провежда не по-рядко от един път на пет години в специализирани учебни центрове, фирмени центрове, колежи или университети в срокове и по програми, съгласувани с работодателите.
Чл.77.(1) За подготовка на персонала се обзавеждат полигони, работилници, лаборатории и др., снабдени с технически средства за обучение и тренировка.
(2) Предприятията, които не разполагат със собствена материално-техническа база за обучение на персонала, могат по договор да ползват специализирани учебни центрове и бази.
Чл.78. Оперативното обслужване на електрическите централи и мрежи се извършва от специално подготвен оперативен или оперативно-ремонтен персонал с изпълнение на дежурство на смени или домашно дежурство.
Чл.79. За оперативно обслужване се допускат само лица, притежаващи съответната квалификация, преминали обучение със стажуване, проверка на знанията и дублиране за работа по схемите на съответните уредби/мрежи.
Чл.80. (1) Оперативното обслужване се осъществява еднолично или групово.
(2) Броят и съставът на оперативния персонал в смяна се определят от работодателя с вътрешна инструкция.
Чл.81. Оперативно-ремонтният персонал не дава непрекъснато дежурство. При необходимост той се подпомага от аварийно-ремонтни бригади с постоянно или временно действие.
Чл.82.(1) Дежурството на оперативния персонал се изпълнява по график, изготвен от ръководителя на обекта и утвърден от работодателя или упълномощено от него длъжностно лице.
(2) Промяна в утвърдения график за дежурство се извършва само от лицето, което го е утвърдило.
(3) Размяна на дежурен персонал по работни места се извършва по ред, определен с вътрешна инструкция.
(4) Забранява се дежурство в продължение на две последователни смени, освен при ликвидиране на аварии с извършване на оперативни превключвания или невъзможност да бъде предадена смяната на следващия дежурен.
Чл.83.(1) Дежурният оперативен персонал изпълнява всички нареждания и указания на висшестоящия дежурен персонал, освен при:
1. опасност за здравето и/или живота на хора;
2. риск за нанасяне на значителни материални щети на обект от енергийната система и на потребители;
3. опасност от големи екологични замърсявания.
(2) При неизпълнение на нарежданията, свързани със случаите по ал.1, дежурният докладва незабавно на ръководителя по експлоатацията на обекта за своите решения и действия.
Чл.84. Старшият дежурен/дежурният при еднолично дежурство по време на дежурството отговаря за:
1. осигуряването на нормална, безопасна и безаварийна работа на поверените му съоръжения;
2. действията си при оперативни превключвания, спиране и пускане на машини и съоръжения;
3. воденето на оперативната и техническа документация съгласно инструкциите.
Чл.85.(1) Дежурният на смяна докладва незабавно за изпълнението на нареждане, дадено му от оперативния ръководител.
(2) Оперативният ръководител приема за изпълнено дадено от него нареждане само след докладвано от дежурния потвърждение.
Чл.86. (1) При възникване на авария, сериозна повреда или нарушаване на режима на работа дежурният незабавно уведомява старшия дежурен на смяната и ръководителя на експлоатацията и предприема необходимите действия за нормализиране на обстановката.
(2) При възникване на опасност от пожар, взрив или злополука, както и при настъпване на такива събития дежурният взема всички зависещи от него мерки, включително изключване на съоръжения, след което незабавно уведомява висшестоящия оперативен и ръководен персонал.
Чл.87.(1) Дежурният персонал взема самостоятелно решение за ликвидиране на авария независимо от присъствието на лице от висшестоящия технически персонал, като носи пълна отговорност за действията си.
(2) Ръководител от висшестоящия оперативен или технически персонал има право да отстрани лице от оперативния персонал от ръководството по ликвидиране на авария, да възложи ръководството на друго лице от оперативния персонал или сам да поеме ръководството, ако действията на отстраненото лице са опасни или неправилни.
(3) Отговорността за по-нататъшния ход на ликвидиране на аварията се носи от лицето, наредило отстраняване на дежурния, и от лицето, приело оперативното дежурство по ал.2.
(4) Замяната на дежурния се оформя в оперативния дневник по реда за предаване и приемане на дежурство в смяна, като се записват фамилията и длъжността на лицето, разпоредило замяната.
Чл.88. Редът за предаване и приемане на дежурство в смяна се определя с вътрешна инструкция, утвърдена от работодателя.
Чл.89. Предаващият дежурството в смяната запознава приемащия със състоянието и режима на работа на основните съоръжения, с направените изменения в схемите за захранване, управление, защити, контрол, сигнализация, както и за:
1. изведените съоръжения за ремонт и съоръженията, оставени в оперативен резерв;
2. съоръженията с отклонение в режима на работа, които трябва да се наблюдават с повишено внимание;
3. възникналите извънредни обстоятелства по време на дежурството.
Чл.90. Приемащият дежурство в смяна е длъжен:
1. да обходи уредбите и съоръженията преди застъпване на дежурство;
2. да се запознае с измененията в нормалната схема на уредбите, състоянието на основните съоръжения и предстоящите превключвания/извеждания в ремонт;
3. да се запознае със записите в различните дневници, направени от предшестващите дежурни и от ръководния персонал, както и с нарядите (нарежданията), по които се извършват работи;
4. да провери и приеме: ключовете от помещенията, ключовете за деблокиране на електромагнитните блокировки, инструкциите, дневниците и ведомостите;
5. да запише в оперативния дневник състоянието на съоръженията;
6. да съобщи на висшестоящия дежурен за встъпване в дежурство и нередностите, забелязани при приемане на смяната.
Чл.91.(1) Предаването и приемането на смяната се оформя в оперативния дневник с подписите на приемащия и предаващия дежурството.
(2) Забранява се предаване на дежурство по време на възникнала авария, по време на извършване на превключвания или операции за въвеждане/извеждане на основни съоръжения.
(3) Новопристигналият дежурен персонал е под разпореждането на лицето, което ръководи ликвидирането на аварията или извършването на превключванията.
Чл.92. Забранява се напускане на дежурство в смяна без предаване на дежурството на следващия по график дежурен или на друго лице, определено от старши дежурния, независимо от това дали съоръженията се намират в работа или резерв.
Чл.93.(1) Оперативният персонал е длъжен по време на дежурство в смяната да извършва периодично обходи и огледи на съоръженията по предварително определен маршрут.
(2) Периодичността на обходите и обемът на огледите се определят с вътрешна инструкция за работното място, като се вземат под внимание видът и състоянието на съоръженията, условията и средата, при които работят, и други фактори.
(3) За обходите се прави запис в оперативния дневник с отбелязване часа на започване и завършване на обхода и констатираните нередности.
Чл.94. Лицата от ръководния технически персонал, които имат право на едноличен оглед в електрически уредби с напрежение над 1000 V, се определят от работодателя по списък, утвърден от него.
Чл.95. (1) Оперативните превключвания в уредбите с постоянно дежурство се извършват само от дежурния оперативен персонал.
(2) При уредби без дежурен персонал превключванията се извършват от оперативно-ремонтен персонал (бригада), на който са зачислени уредбите.
(3) Лицата от оперативно-ремонтния персонал, които имат право да извършват оперативни превключвания, се определят от работодателя по списък, утвърден от него.
Чл.96.(1) В нарежданията, които се дават на лицата за извършване на оперативни превключвания, се указва последователността на операциите.
(2) Нареждането се счита за изпълнено само след като лицето, на което е било дадено нареждането, е потвърдило изпълнението.
Чл.97. При авария и липса на телекомуникационна връзка със съответното диспечерско управление оперативният персонал предприема действия и извършва оперативни превключвания в съответствие с вътрешна инструкция за ликвидиране на аварии на обекта.
Чл.98.(1) В електрически централи и подстанции с постоянно дежурство на лицето, което провежда оперативни превключвания, се предава само едно задание за провеждане на операциите по едно превключване.
(2) При провеждане на оперативни превключвания от оперативно-ремонтни бригади, които обслужват няколко обекта, броят на заданията за превключвания от една бригада се определя от висшестоящия оперативен персонал.
(3) При превключвания, изпълнявани по бланка за превключване, за всяко задание се попълва отделна бланка.
Чл.99.(1) Оперативни превключвания в електрическа централа/подстанция се изпълняват от две лица при наличие на двама и повече дежурни на смяна. Контролиращ при превключването е старшият по длъжност, но отговорност по превключването носят и двете лица.
(2) При еднолично дежурство или еднолично обслужване на електрическа уредба включване и изключване на прекъсвачи може да се извършва само дистанционно от командното табло.
Чл.100. При аварийно отпадане на напрежението в електрическа уредба оперативният дежурен персонал остава в готовност за получаване отново напрежение на уредбата без предупреждение в съответствие с плана за възстановяване на електроенергийната система след тежки аварии.
Чл.101. (1) Оперативните превключвания в електрическите уредби с напрежение над 1000 V се изпълняват:
1. без бланка за превключване - при наличие на блокиращи устройства, които изключват неправилни операции с разединители и заземяващи устройства в процеса на тяхното превключване;
2. с бланка за превключване - при отсъствие или неизправност на блокиращите устройства, а също така при сложни превключвания независимо от наличието или състоянието на блокиращите устройства; с бланка за превключване се прехвърлят и повече от едно присъединение от една към друга шинна система.
(2) Разрешава се сложни и често повтарящи се оперативни превключвания да се извършват по предварително изготвена по образец (типова) бланка за превключване.
(3) Списъкът за сложните оперативни превключвания, извършвани по бланки, и редът за тяхното изпълнение се утвърждават от работодателя или упълномощено от него отговорно длъжностно лице.
Чл.102. Оперативните превключвания в електрическите уредби се изпълняват, както следва:
1. лицето, получило нареждане за превключване, е длъжно: да го повтори на нареждащия; запише в оперативния дневник; отбележи фамилията на нареждащия; уточни по оперативната схема/мнемосхема последователността на операциите, включително и тези по веригите на релейната защита и автоматика; състави, ако е необходимо, бланка за превключване или да използва готова типова бланка, като запише номера й в оперативния дневник;
2. когато превключванията се изпълняват от две лица, лицето, получило нареждането, е длъжно да обясни по оперативната схема предстоящите действия на второто лице, което участва в превключванията;
3. при възникване на съмнения в правилността на извършваните операции превключванията се прекратяват и повторно се проверява изискваната последователност по оперативната схема;
4. когато не е ползвана бланка за превключване, извършените превключвания се описват в оперативния дневник;
5. след изпълнение на превключванията (с бланка/без бланка) се докладва на висшестоящия оперативен персонал за изпълнението им.
Чл.103.(1) Бланката за оперативно пре- включване се попълва от лицето, получило нареждането, подписва се от изпълняващото операциите лице и от контролиращото изпълнението лице, след което се занася на мястото на превключване.
(2) Операциите в бланката се записват по реда на тяхното изпълнение.
(3) В бланката освен операциите по първичната схема (в т.ч. със стационарните и преносими заземители) се записват и операциите по веригите на релейната защита и автоматика, включително сваляне и поставяне на предпазители.
Чл.104.Оперативни превключвания в комплектни разпределителни уредби, комплектни трансформаторни подстанции и в разпределителни електрически уредби с напрежение до 1000 V могат да се извършват еднолично от оперативния персонал, обслужващ уредбите.
Чл.105. При откриване на неизправност в блокиращи устройства на прекъсвачи и разединители разрешение за временно извеждане на блокировките се дава само от висшестоящия оперативен персонал.
Чл.106. Повторно включване на изключил от защита прекъсвач без проверка на присъединеното съоръжение, когато задвижването на прекъсвача не е защитено от стена или метален кожух, може да се извършва само дистанционно.
Чл.107. Повторно включване на въздушна електропроводна линия след изключване от защита или неуспешно АПВ може да се извърши без допълнителна проверка еднократно, само дистанционно, когато включването не е забранено от вътрешна инструкция.
Чл.108. (1) Допуска се при наличие на устройство за локализиране на повреди по електропроводни линии с напрежение до 35 kV в подстанции с еднолично дежурство дежурният по нареждане на диспечера да извърши проверка на автоматично изключил извод без отваряне на вратата на клетката в разпределителната уредба, съгласно инструкцията за безопасна работа с устройството, и при изправност да го включи отново.
(2) При профилактика на изключена линия повторното й включване се извършва след проверка за изправност с устройството за локализиране на повреди от мястото на подаване на напрежението.
Чл.109. При експлоатацията на обектите се организира постоянен и периодичен технически контрол за състоянието на енергийните уредби и мрежи.
Чл.110.(1) Постоянният контрол на техническата експлоатация се осъществява от оперативния и оперативно-ремонтния персонал, а периодичният контрол - от длъжностните лица, отговорни за техническата експлоатация.
(2) Контролът се осъществява в обем и по вид в съответствие с изискванията на тази наредба и вътрешните инструкции.
(3) Резултатите от проведен контрол се отбелязват в дневници (за обходи, дефекти, разпореждания и др.).
Чл.111. Техническият контрол за състоянието на енергийните уредби, сгради, конструкции и съоръжения, в това число и на хидротехническите съоръжения към тях, включва техническо освидетелстване и технически надзор.
Чл.112.(1) Техническото освидетелстване се разделя на:
1. първоначално (предпусково);
2. периодично (поредно), което се извършва в срокове, определени с нормативни актове, с тази наредба и с инструкциите на производителите;
3. извънредно, което се извършва след извеждане от експлоатация за повече от 12 месеца, модернизация и реконструкция, авария или инцидент или по предписание на органите за технически надзор.
(2) Резултатите от освидетелстването се документират с ревизионен акт и запис в паспорта на съоръженията и/или мрежите със задължително указване срока на следващото освидетелстване.
Чл.113. Техническото освидетелстване се извършва от комисии, назначени от работодателя, включващи ръководители и специалисти от структурните подразделения на обекта и специалисти от външни лицензирани фирми.
Чл.114.(1) При техническото освидетелстване се оценява състоянието на енергийните уредби, установяват се сроковете и условията на експлоатация, а също така се определят необходимите мерки за осигуряване на проектния ресурс на работа на съоръженията.
(2) При периодичното(поредното) техническо освидетелстване се извършва проверка и актуализация на техническа документация; външни и вътрешни огледи, изпитвания за безопасност на съоръженията - хидравлични изпитвания, настройки на предпазни вентили, изпитвания на автомати за безопасност, товароподемни машини, заземителни контури и други подобни.
Чл.115. Забранява се експлоатацията на енергийни уредби с аварийноопасни дефекти, открити при извършване на технически контрол, а също така и с нарушени срокове на техническо освидетелстване.
Чл.116. (1) Съоръженията с повишена опасност: парни и водогрейни котли; съдове, работещи под налягане; тръбопроводи за пара и гореща вода; газови съоръжения; тръбопроводи и инсталации за природен газ и втечнени въглеводородни газове; ацетиленови уредби; асансьори; повдигателни съоръжения и въжени линии, подлежат на технически надзор за спазване на техническите изисквания, правилата и нормите за устройство и безопасна експлоатация.
(2) Техническият надзор на съоръженията по ал.1 се осъществява от главна дирекция "Инспекция за държавен технически надзор", както и от лица, лицензирани от Държавната агенция за метрология и технически надзор, осъществяващи надзора на основание на договор със собственика/ползвателя на надзорните съоръжения, или от структурно обособени звена в енергийното предприятие/фирмата, пряко подчинени на ръководителя им.
Чл.117. Собствениците/ползвателите на съоръжения с повишена опасност са длъжни да осигурят персонал за обслужване с необходимата квалификация и документ за правоспособност.
Чл.118. За всяко надзорно съоръжение се съставя техническо досие, което съдържа:
1. техническа документация, чертежи и изчисления;
2. паспорт или свидетелство (сертификат);
3. актове за техническо освидетелстване;
4. разрешение за въвеждане в експлоатация;
5. ревизионна (пожизнена) книга;
6. инструкция за експлоатация, обслужване и ремонт;
7. други документи, които имат отношение към гарантирането на сигурността и безопасната експлоатация, определени в действащата нормативна уредба.
Чл.119. Министърът на енергетиката и енергийните ресурси чрез упълномощени от него лица осъществява контрол:
1. на техническото състоянието и експлоатация на енергийните обекти, както и на енергийните уредби и съоръжения на потребителите;
2. за разследване на причините за крупни аварии и груби технологични нарушения при експлоатацията;
3. за разработване на аварийни планове за действие при екстремни и аварийни условия и провеждането на мероприятия, осигуряващи готовност на енергийните обекти за ликвидиране на последствията.
Чл.120. Ръководителите на енергийни обекти са длъжни:
1. да осигуряват безпрепятствен достъп на упълномощените длъжностни лица за осъществяване на контрол върху техническото състояние и експлоатацията на съоръженията и сградите в обекта;
2. да не препятстват извършването на проверка и да предоставят необходимите документи, свързани с нея.
Чл.121. В електрическите централи и мрежи се планира и извършва техническо обслужване, ремонти и модернизация на съоръженията, сградите и комуникациите.
Чл.122. Отговорността за техническото състояние на съоръженията, сградите и комуникациите, осигуряването с резервни части, материали и изпълнението на планираните обеми ремонтни работи, както и контролът за изпълнение на ремонтите се възлага на ръководителя на обекта с договора му за управление.
Чл.123. В зависимост от приетата структура/система за техническо обслужване и ремонти функциите за подготовката и изпълнението им се разпределят между съответните звена и изпълнители, включващи:
1. отделите (групите) за подготовка на ремонтите;
2. ремонтния персонал на цеховете и звената за ремонти;
3. фирмите за специализиран ремонт.
Чл.124. Техническото обслужване и плановите ремонти се извършват във вид и по обем, осигуряващ поддържането в изправно и работоспособно състояние на сградите и съоръженията, като се отчита тяхното фактическо състояние.
Чл.125. (1) За ремонт на основните съоръжения и на сградите се разработват графици - годишни и перспективни (до пет години).
(2) За ремонт на спомагателните съоръжения се изготвят месечни и годишни графици.
(3) Графиците за ремонт на основни съоръжения, които оказват влияние на изменението на обема на производството или на условията за пренасяне на електрическа и топлинна енергия, се съгласуват от оператора на преносната/разпределителната мрежа.
Чл.126. Периодичността на всички видове ремонти се определя в зависимост от техническото състояние на съоръженията, изискванията на производителите и нормативните актове, а времетраенето на ремонтите - от договорите за извършването им и графиците за производство и доставки на енергия.
Чл.127. (1) Състоянието на съоръженията се установява от комисия, назначена от ръководителя на обекта, при подготовката и преди започване на ремонта. Критериите, на които следва да отговарят съоръженията и сградите след ремонт, се записват в договорите с изпълнителите и се разработват в техническата документация по ремонта.
(2) Конструктивни изменения на сгради, основни съоръжения, електрически и топлинни схеми се разрешават само след съгласуване с проектанта и надзорните органи.
Чл.128.(1) Основните съоръжения се извеждат за ремонт в съответствие с годишните графици за ремонт и се въвеждат отново в работа след получаване на разрешение от оператора на преносната/разпределителната мрежа.
(2) Спомагателните съоръжения, от които зависи производителността или мощността на основно съоръжение, се извеждат в ремонт по реда на ал.1.
(3) Ремонтите на основно съоръжение (енергоблок) и на спомагателните съоръжения към него се извършват едновременно.
Чл.129. (1) Съгласуван и утвърден срок за ремонт може да се променя през време на ремонта при възникнали за това обстоятелства и при направена и разрешена заявка.
(2) Ръководителят на обекта прави обоснована заявка за промяната на срока на извършван ремонт до изтичане на половината от разрешената му продължителност. Разрешението за промяната се дава от оператора на мрежата, съгласувал графика за ремонт.
Чл.130. (1) За начало на ремонта се приема моментът от:
1. изключване на генератора от системата - за енергиен блок;
2. изключване от главен парен колектор - за котлоагрегати, работещи по обща колекторна схема;
3. дадено разрешение от оператора на мрежата - за изведени основни съоръжения в резерв.
Чл.131. За завършване на ремонта се приема моментът на включването на съоръженията под товар, както следва:
1. включване на генератора (трансформатора) в мрежата - за енергоблокове, парни турбини с напречни връзки, хидроагрегати и трансформатори;
2. включване на котела към главен парен колектор (сборен паропровод) за свежа пара - за парни котли в ТЕЦ с напречни връзки;
3. включване на енергоблока под товар с един от котлите - за енергоблокове с два котела (дубъл блокове);
4. установяване на циркулация на мрежова вода - за топлопреносни мрежи;
5. поставяне на мрежата под напрежение без предизвикване на нарушения на нейната работа - за електрически мрежи;
6. уведомяване на оператора на мрежата за завършване на работите от отговорния ръководител/изпълнителя на работата по наряд - при ремонт без изключване на напрежението.
Чл.132. След ремонт сградите и съоръженията се приемат от комисия, по програма, съгласувана с изпълнителите и утвърдена от ръководителя на обекта.
Чл.133. Съоръженията, на които е изпълнен основен или среден ремонт, подлежат на изпробване под товар с продължителност, определена в договора за ремонт, но не по-малка от:
1. в електрически централи - 72 h;
2. в електрически мрежи/подстанции с напрежение над 35 kV - 48 h;
3. в електрически мрежи/подстанции с напрежение до 35 kV - 24 h;
4. в топлопреносни мрежи - 24 h.
Чл.134. Когато по време на изпробване се открият дефекти, които възпрепятстват работата на съоръжението с номинален товар или изискващи незабавното му спиране, до отстраняването на дефектите ремонтът се счита за незавършен и изпробването се повтаря.
Чл.135. (1) Когато по време на изпробване на основно съоръжение под товар, възникне нарушение в работата на отделен елемент от него, което не налага незабавно спиране, решението за продължаване на изпробването се взема от ръководителя на енергийното предприятие, съгласувано с изпълнителя на ремонта.
(2) Откритите дефекти се отстраняват от изпълнителя на ремонта в съгласувани от двете страни срокове.
Чл.136. (1) При приемане на съоръжения след ремонт се извършва оценка на качеството на ремонта, включваща качеството на изпълнените ремонтни работи и постигнатите качествени показатели.
(2) Качеството на изпълнените ремонти се оценява на два етапа:
1. предварително оценяване - след провеждането на изпробване под товар при предавателно-приемателните изпитвания;
2. окончателно оценяване - след получаване на резултатите от едномесечната гаранционна експлоатация, по време на която е завършила проверката на работата на съоръженията при всички експлоатационни режими и са проведени следремонтни изпитвания и настройки.
Чл.137. При окончателното оценяване се отчитат:
1. съответствието на техническото състояние на ремонтираните възли, механизми и системи с изискванията на тази наредба и на действащата техническа нормативна уредба;
2. постигнатата стабилност и надеждност в работата при едномесечната гаранционна експлоатация;
3. постигнатите технико-икономически показатели и съответствието им с договорените.
Чл.138. Операторът на мрежата осигурява необходимите условия за провеждане на изпитване под товар през времето на гаранционната експлоатация.
Чл.139.(1) За изпълнение на техническото обслужване и плановите ремонти се осигуряват необходимите:
1. финансови средства и комплект с необходимата ремонтна документация, специализирани инструменти и приспособления;
2. резервни части и материали за техническо обслужване и ремонти;
3. система за осигуряване на качеството.
(2) Състоянието на резервните части и материали и условията, при които се съхраняват, се проверяват периодично, но не по-рядко от един път годишно.
Чл.140. Досиетата за извършените ремонти, модернизации и подобрения и съпровождащата ги документация се съхраняват до изчерпване срока на служба на съоръженията.
Чл.156.(1) При експлоатацията на електрическите централи и мрежи се използва и съхранява следната документация:
1. актове, удостоверяващи вещните права върху земята;
2. устройствен план с нанесени сгради, съоръжения, пътища, включително и на подземното стопанство;
3. геоложки, хидрогеоложки и други данни за терена с резултатите от изпитването на почвата и подпочвените води;
4. актове за полагане на фундаментите;
5. актове за приемане на скритите работи;
6. дневник за наблюдение на основите на сградите, съоръженията и фундаментите под тях;
7. актове за изпитване на системите за безопасност;
8. актове за изпитване на устройствата, осигуряващи взривобезопасност, пожаробезопасност, мълниезащита, противокорозионна защита;
9. актове за изпитване на вътрешните и външните системи за водоснабдяване, пожарните водопроводи, канализация, газоснабдяване, топлоснабдяване, отопление и вентилация;
10. актове за единични изпитвания на съоръженията и технологичните тръбопроводи;
11. акт за приемане от държавна приемателна комисия;
12. утвърдена проектна документация (технически проект, чертежи, обяснителни записки и др.) с всички последвали изменения;
13. технически паспорти на сградите и съоръженията;
14. сертификати на съоръжения и материали, подлежащи на задължителна сертификация;
15. изпълнителни работни чертежи на съоръженията и на подземното стопанство;
16. изпълнителни работни схеми на първичните и вторичните електрически схеми;
17. изпълнителни работни схеми на технологичните съоръжения и мрежи;
18. чертежи на резервни части и приспособления за съоръженията;
19. досие (ревизионна/пожизнена книга) на съоръженията;
20. комплект инструкции за експлоатация на сградите и съоръженията, за безопасност при работа, пожарна и аварийна безопасност;
21. длъжностни инструкции за всяко работно место;
22. проект за експлоатация и поддържане на хидротехническите съоръжения (ХТС);
23. проект за контролно-измервателните системи на ХТС;
24. разрешение за строителство;
25. оперативен план за пожарогасене;
26. документация, която се изисква от държавните контролни и надзорни органи.
(2) Към документацията по ал.1 в АЕЦ допълнително се съхраняват:
1. план-мероприятия за защита на персонала в случай на радиационна авария;
2. информация за дозите на външно и вътрешно облъчване на персонала на АЕЦ и командирования персонал;
3. технологичен регламент за експлоатация на енергийни блокове;
4. регламент за техническо обслужване и ремонт на оборудването на ЯППИ;
5. разрешения и лицензии за експлоатация на блок на АЕЦ, издадени от Агенцията за ядрено регулиране (АЯР);
6. инструкции и графици за провеждане на функционални изпитвания и проверки на важните за безопасността системи;
7. авариен план и инструкции за ликвидиране на авариите в АЕЦ;
8. програми и методики за изпитване на системите и оборудването на ЯППИ, системите за безопасност, съгласувани и утвърдени по определен ред;
9. списък на ядреноопасните работи;
10. доклади за анализ на събитията.
(3) Документацията по ал.1 и 2 се описва и се съхранява в технически архив. При промяна на собственика документацията се предава в пълен обем на новия собственик, който е длъжен да осигури нейното съхраняване.
Чл.157. За всяко производствено структурно звено (цех, район, участък, лаборатория, служба) се изготвя списък на необходимите инструкции, технологични и оперативни схеми, който се утвърждава от работодателя.
Чл.158. (1) Измененията в оперативните и технологичните схеми своевременно се нанасят в инструкциите и чертежите от упълномощени длъжностни лица с отбелязване на длъжността им, датата на внасяне на изменението и с техния подпис.
(2) Направените изменения по ал.1 се довеждат до знанието на персонала чрез запис в специален дневник за разпореждане.
Чл.159. (1) Изпълнителните схеми (технологичните и електрическите - първични и вторични електрически вериги) се проверяват за съответствието им с фактическото състояние не по-рядко от веднъж на две години.
(2) Списъците с необходимите документи за структурните звена и експлоатационните инструкции се преразглеждат не по-рядко от веднъж на 3 години, а също и при излизане на нови наредби, правила, технически условия и др.
Чл.160. Комплект от необходимите схеми и инструкции се съхранява при операторите на преносната и разпределителните мрежи, диспечера на топлопреносната мрежа, дежурния инженер и началник-смените в електрическите централи, дежурния в подстанция и ръководителите на оперативно-ремонтни бригади. Начинът на съхраняване се определя с вътрешни инструкции.
Чл.161. (1) За обслужващия персонал на работните му места се осигуряват необходимите вътрешни инструкции и схеми.
(2) Инструкциите се подписват от ръководителя на структурното звено и се утвърждават от работодателя или упълномощено от него лице.
Чл.162. (1) В инструкциите за експлоатация на строителни съоръжения, сгради, енергийни съоръжения, системи и техническите средства за управление, контрол и защита се записват:
1. кратка характеристика за предназначението, устройството и действието;
2. параметрите за нормална експлоатация и допустимите отклонения, технологичните отклонения в работата на съоръженията, граничните стойности на параметрите за безопасна експлоатация;
3. редът за пускане, спиране и обслужване през време на нормална експлоатация;
4. действието на персонала при нарушение на нормалната експлоатация;
5. редът за извършване на прегледи, ремонти и изпитвания;
6. специфичните изисквания за безопасност при работа, ядрена, радиационна, взривна и пожарна безопасност.
(2) В инструкцията на главните напорни деривации за ВЕЦ се записват:
1. допустимата скорост на пълнене и изпразване;
2. пунктовете за наблюдение и контрол;
3. системите за отчитане и измерване;
4. манипулациите със затворните органи;
5. действията при съгласуване на работите.
Чл.163.(1) За язовирите, прилежащите им съоръжения и сгуроотвалите на ТЕЦ се изготвя съгласуван авариен план за действие при екстремни и аварийни условия на работа в случаи на:
1. преминаване на висока вълна с обезпеченост над проектната;
2. сеизмични въздействия;
3. терористичен акт;
4. необичайни природни явления;
5. тежка авария.
(2) Аварийният план за действия включва:
1. задълженията и действията на персонала;
2. комуникационните връзки и оповестяване;
3. аварийното електрическо захранване на обектите;
4. използването на запасите от аварийния резерв;
5. физическата охрана на обектите и съоръженията.
(3) Аварийният план за действие се съгласува от енергийното предприятие с органите на местното самоуправление, органите на министерството на вътрешните работи, Държавната агенция "Гражданска защита", собствениците на ХТС по поречието на реката.
Чл.164. (1) За оператора на преносната/разпределителните мрежи се осигурява:
1. оперативна изпълнителна схема на преносната/разпределителната мрежа (схема макет);
2. оперативен дневник;
3. дневник за заявките за извеждане от работа на съоръженията от преносната/разпределителната мрежа;
4. дневник за релейните защити и автоматика;
5. карта за настройките на релейните защити и автоматика;
6. дневник за разпорежданията;
7. дневник за повредите на съоръженията;
8. комплект от инструкции, схеми и други помощни и нормативни актове по утвърден списък.
(2) За диспечера (оператора) на топлопреносната мрежа се осигурява:
1. оперативна изпълнителна схема на топлопреносната мрежа (схема макет);
2. оперативен дневник;
3. дневник за заявките за извеждане от работа на съоръженията от топлопреносната мрежа;
4. дневник за водене на температурния режим на мрежата;
5. режимни карти за поддържане на хидравличния режим на мрежата;
6. дневник за разпорежданията;
7. дневник за повредите на съоръженията;
8. дневник за отчитане на работата по нарядите и разпорежданията;
9. комплект от инструкции, схеми и други помощни и нормативни актове по утвърден списък.
(3) За оперативния дежурен в електрическа подстанция се осигурява:
1. утвърдена оперативна схема на разпределителните уредби;
2. оперативен дневник;
3. дневник за заявките за извеждане от работа на съоръженията;
4. дневник за релейните защити и автоматика;
5. карта за настройките на релейните защити и автоматика;
6. дневник за разпорежданията;
7. дневник за повредите на съоръженията;
8. дневник за отчитане на работата по нарядите и разпорежданията;
9. комплект от инструкции, схеми и други помощни и нормативни актове по утвърден списък.
(4) За дежурния инженер в електрическа централа се осигурява:
1. оперативна изпълнителна схема или схема макет;
2. оперативен дневник;
3. дневник за заявките за извеждане от работа на съоръжения с разрешение на оператора на преносната/разпределителната мрежа;
4. дневник за заявките за извеждане от работа на съоръжения с разрешение на главния инженер на електрическата централа;
5. дневник за разпореждания;
6. комплект от инструкции, схеми и други помощни и нормативни актове по утвърден списък;
7. режимни карти за работата на основните съоръжения.
(5) За оперативните дежурни ръководители (началници на смени) в структурните звена на електрическа централа се осигуряват:
1. оперативна изпълнителна/технологична схема на съоръженията;
2. оперативен дневник;
3. дневник за разпорежданията;
4. дневник за отчитане на работата по нарядите и разпорежданията;
5. дневник за повредите в съоръженията;
6. дневник за релейните защити и автоматика/технологичните защити, автоматика и техническите средства на АСУ (ел. цех, цех КИП и А, реакторен цех в АЕЦ);
7. карта за настройките на релейните защити и автоматика/технологичните защити, сигнализации, автоматични регулатори (ел. цех, цех КИП и А, реакторен цех);
8. карта за настройки на дозиметричната сигнализация (дозиметрична служба в АЕЦ);
9. дневник за регистриране движението на горивните касети за свежо и отработено гориво (реакторен цех в АЕЦ );
10. дневник за отчитане и регистриране на демонтирано и предадено радиоактивно оборудване (дозиметрична служба в АЕЦ);
11. дневник за регистриране на дозиметрични допуски (дозиметрична служба в АЕЦ);
12. графици за изпробване на съоръженията и системите;
13. режимни карти за работата на основните съоръжения;
14. комплект от инструкции, схеми и други помощни и нормативни актове по утвърден списък.
Чл.165. Оперативната документация по чл.164 може да се допълва от работодателя съобразно местните условия и технологични особености на обекта.
Чл.166. Операторите на преносната и разпределителните мрежи и оперативният дежурен персонал на енергийните обекти задължително попълват денонощни ведомости по установени форми.
Чл.167. Водената оперативна документация се проверява от ръководния технически персонал на обекта ежедневно и се предприемат мерки за отстраняване на констатираните дефекти и нарушения в работата на съоръженията и персонала.
Чл.168. Оперативната документация, диаграмите на регистриращата апаратура и оперативните разговори, записани на магнитен носител, както и документите от оперативно-информационния комплекс на автоматизираните системи за управление подлежат на строг отчет и се съхраняват по определен ред, както следва:
1. записите на регистриращата апаратура - 3 години;
2. записите на оперативните разговори при нормални режими на работа - 10 денонощия, ако няма указание за удължаване на този срок;
3. записите на оперативните разговори при аварии и други нарушения в работата - 3 месеца, ако няма указание за удължаване на този срок.
Чл.704. (1) Изискванията в тази глава се отнася за силовите трансформатори (наричани по-нататък трансформаторите), автотрансформаторите и маслените реактори. Изискванията към трансформаторите се отнасят и за автотрансформаторите.
Чл.705. (1) При експлоатацията на трансформатори, автотрансформатори и маслени реактори надеждната им работа се осигурява чрез контрол и поддържане в нормите на:
1. допустимите натоварвания;
2. нивата на напреженията;
3. температурата на отделните елементи;
4. характеристиките на маслото;
5. параметрите на изолацията.
(2) Устройствата за охлаждане, регулиране на напрежението и другите елементи се поддържат в изправно състояние.
Чл.706. (1) На трансформаторите/реакторите, снабдени с устройства за газова защита, преди включване в експлоатация и след основен ремонт се проверяват монтажните наклони и връзки на:
1. капака на казана по посока към газовото реле - подем, не по-малък от 1 %;
2. маслопровода от трансформатора/реактора по посока към разширителя (консерватора) му - подем, не по-малък от 2 % ;
3. връзката на горната част на предпазителната тръба с пространството над маслото в разширителя (консерватора).
(2) Спирателната арматура между газовото реле и разширителя на трансформатора е напълно отворена и пломбирана в отворено положение.
Чл.707. Огледът на високо разположени части (3 m и повече) на трансформаторите, намиращи се в работа, се извършва от стационарни стълби при спазване на правилата за техническа безопасност или от земята с оптически уреди.
Чл.708. Стационарните противопожарни средства, маслосъбирателните устройства под трансформаторите и реакторите, както и свързаните с тях дренажи се поддържат в изправно състояние и периодично проверяват в срокове, указани с вътрешна инструкция.
Чл.709.(1) На казаните на трансформаторите и реакторите в ОРУ се поставят видими надписи с номер от оперативната схема и диспечерското наименование.
(2) Надписи по ал.1 се поставят на вратите на трансформаторните килии в ЗРУ и трансформаторните постове.
(3) Казаните на еднофазните трансформатори и реактори се маркират с определените по стандарт цветове за съответните фази.
(4) Работещите на открито трансформатори/реактори се боядисват с бои в светли тонове без метални включвания, устойчиви на влиянията на атмосферата и на трансформаторното масло.
Чл.710. (1) Електродвигателите на устройствата за охлаждане на трансформаторите/реакторите като правило се захранват от два източника.
(2) Резервният захранващ източник на устройствата за охлаждане на трансформаторите с принудителна циркулация на маслото се включва автоматично чрез АВР.
Чл.711. (1) Устройствата за регулиране на напрежението на трансформаторите под товар (янсенови регулатори) работят в автоматичен режим на регулиране с изправни броячи, отчитащи броя на превключванията.
(2) Допуска се при колебания на напрежението в границите, допустими за потребителите, автоматичният режим на регулиране да се замени с ръчно дистанционно управление.
Чл.712. Вентилационните уредби в трансформаторните подстанции и трафопостове трябва да осигуряват работата на трансформаторите през всички годишни сезони и за всички нормирани режими на работа.
Чл.713. (1) Охлаждащите системи на трансформаторите и реакторите с принудителна циркулация на въздуха и маслото и на трансформаторите с принудителна циркулация на водата и маслото се включват/изключват автоматично едновременно с включването/ изключването на трансформатора или реактора. Редът за включване/изключване на системите се определя от заводската инструкция.
(2) Принудителната циркулация на маслото се осъществява непрекъснато независимо от големината на товара.
(3) Не се допуска експлоатация на трансформатори и реактори с принудително охлаждане без включени в работа сигнализации за спиране циркулацията на маслото, охлаждащата вода или за спиране на вентилаторите.
Чл.714. (1) Допуска се работа на трансформаторите с принудително въздушно охлаждане на маслото (принудителна циркулация на въздуха и естествена циркулация на маслото) с изключени вентилатори, когато:
1. товарът е по-нисък от номиналния и температурата на горните слоеве на маслото не превишава 55 °С;
2. температурата на околния въздух е отрицателна и температурата на маслото не превишава 45 °С (независимо от товара).
(2) Електродвигателите на вентилаторите се включват автоматично при достигане температура на маслото 55 °С или при достигане на номиналния товар, независимо от температурата на маслото.
Чл.715. (1) За трансформаторите с водно охлаждане налягането на маслото в маслоохладителите се поддържа по-високо от налягането на циркулиращата в тях вода най-малко с 20 kРа.
(2) Системата на циркулацията на водата се включва след включването на маслената помпа при температура на горните слоеве на маслото не по-ниска от 15 °С и се изключва при понижаване температурата на маслото до 10 °С, ако няма други изисквания на производителя.
Чл.716. Нивото на маслото в разширителя на неработещ трансформатор/реактор се поддържа на ниво, съответстващо на температурата на маслото в трансформатора/реактора.
Чл.717.(1) При номинално натоварване на трансформатор/реактор температурата на горните слоеве на маслото (ако производителите не предписват други температури) не надвишава при:
1. охлаждане с принудителна циркулация на въздуха и маслото - 75 °С;
2. естествено маслено охлаждане и при охлаждане с принудителна циркулация на въздуха - 95 °С.
(2) При охлаждане с принудителна циркулация на водата и маслото температурата на маслото на входа в маслоохладителя се ограничава до 70 °С.
Чл.718. (1) Допуска се работа на трансформаторите с напрежение, по-високо от номиналното, както следва:
1. продължително до 5 % при товар не по-голям от номиналния и до 10 % при товар не по-голям от 25 % от номиналния;
2. кратковременно (не повече от 6 часа в денонощието) до 10 % при товар не по-голям от номиналния.
(2) За трансформатори, които работят в блок с генератори, автотрансформатори без отклонения в неутралата и за последователно включени регулиращи (волтодобавъчни) трансформатори, се допуска продължително по-високо напрежение - до 10 % над номиналното, когато не се надвишава номиналният товар.
(3) За автотрансформатори с отклонения в неутралата за регулиране на напрежението или предназначени за работа с последователни регулиращи трансформатори допустимото надвишаване на напрежението се определя по инструкциите на производителя.
(4) За трансформатори с напрежение 400 kV и по-високо се допуска по-високо напрежение - до 5 % над номиналното.
Чл.719. (1) Маслените трансформатори допускат продължително претоварване на всяка от намотките с ток до 5 % от номиналния на съответното отклонение, ако напрежението на отклонението не превишава номиналното. Освен това в зависимост от режима на работа системно се допускат претоварвания по стойност и продължителност, разрешени от завода производител и вътрешната инструкция за експлоатация на трансформаторите.
(2) Допустимите продължителни претоварвания за сухи трансформатори се определят от производителя.
Чл.720. На автотрансформаторите с включени в намотките за ниско напрежение генератори, синхронни компенсатори или товар се контролира токът в общата част на намотките с високо напрежение.
Чл.721. (1) Допуска се при аварийни режими кратковременно претоварване на трансформаторите с ток, по-висок от номиналния, независимо от системата на охлаждане и продължителността на предходните товари и температури на охлаждащата среда, в границите:
Маслени трансформатори
| Претоварване с ток над номиналния, % | 30 | 45 | 60 | 75 | 100 |
|---|---|---|---|---|---|
Продължителност на претоварването, min |
120 |
80 |
45 |
20 |
10 |
Сухи трансформатори
| Претоварване с ток над номиналния, % | 20 | 30 | 40 | 50 | 60 |
|---|---|---|---|---|---|
Продължителност на претоварването, min |
60 |
45 |
32 |
18 |
5 |
(2) Допуска се претоварване на маслените трансформатори с ток до 40 % над номиналния с времетраене в денонощието общо 6 часа в продължение на 5 поредни денонощия, при условие че началният коефициент на натоварване е не по-голям от 0,93 и охлаждащите системи на трансформатора се използват напълно.
Чл.722. Допуска се за трансформатори с принудително охлаждане на маслото при аварийно изключване на всички вентилатори работа с номинален товар в зависимост от температурата на околния въздух в продължение на:
| Температура на околния въздух, °С | -15 | -10 | 0 | +10 | +20 | +30 |
|---|---|---|---|---|---|---|
Допустима продължителност на работа, h |
60 |
40 |
16 |
10 |
6 |
4 |
Чл.723. Допуска се включване на трансформаторите на номинален товар без предварително подгряване при температури на околния въздух:
1. всякакви отрицателни температури - за трансформаторите с естествено маслено охлаждане и при охлаждане с принудителна циркулация на въздуха;
2. температури не по-ниски от минус 25 °С - за трансформаторите с охлаждане с принудителна циркулация на въздуха и маслото или при охлаждане с принудителна циркулация на водата и маслото; в аварийни условия се допуска включването на пълен товар независимо от температурата на околния въздух.
Чл.724. (1) Разрешава се превключващите устройства за регулиране на напрежението на трансформаторите под товар да се включват в работа при температура на горните слоеве на маслото не по-ниска от минус 20 °С.
(2) Превключващите устройства се експлоатират в съответствие с инструкцията на производителя.
Чл.725. (1) Броят на едновременно включените в работа трансформатори се определя за всяка електрическа уредба в зависимост от товаровия график, осигуреността на електроснабдяване на потребителите и при минимални загуби на електроенергия.
(2) За корекция на товаровите графици в електроразпределителните мрежи с напрежение до 20 kV вкл. се извършват измервания на товарите и напреженията на трансформаторите не по-рядко от два пъти в годината, в периодите на максимални и минимални товари.
Чл.726.(1) Трансформаторите, автотрансформаторите и реакторите за напрежение 110 kV и по-високо като правило работят с директно заземена неутрала.
(2) Допуска се трансформаторите с напрежение 110 и 220 kV с изпитателно напрежение на неутралата съответно 100 и 200 kV да работят с изолирана неутрала, ако е защитена с вентилен отвод.
Чл.727. (1) При задействане на газовото реле на сигнал се извършва външен оглед на трансформатора/реактора и се взема проба от газ от релето за анализ и проверка за горене.
(2) В случаите, когато газът гори или в него се съдържат разложени изолационни материали, трансформаторът/реакторът незабавно се извежда от работа.
(3) Трансформаторите и реакторите с напрежение 220 kV и по-високо, дори и в случаите, когато отделеният газ не гори и в него не се съдържат разложени изолационни материали, се разтоварват и изключват до отстраняване на причината за появата на газ. Ако изключването предизвиква смущения в електрозахранването, те могат да останат в работа за определен срок, съгласуван с оператора на мрежата.
Чл.728. (1) В случаите на автоматично изключване на трансформатор/реактор от защити за вътрешни повреди включването му в работа се разрешава само след оглед, измервания, анализ на газа и отстраняване на появилите се смущения.
(2) Допуска се едно повторно включване на трансформатор, снабден с диференциална и газова защита, когато изключването е предизвикано само от едната от двете защити и няма видими външни признаци за повреда.
(3) В случаите на изключване на трансформатор/реактор от защити, чието действие не е свързано с повреда в него, трансформаторът може да се включи под напрежение без проверка.
Чл.729. (1) Трансформаторите/реакторите с мощност 1000 kVА и по-голяма, снабдени с термосифонни или абсорбционни филтри, се експлоатират с непрекъсната регенерация на маслото в тях.
(2) Маслото в разширителя на трансформаторите/реакторите се защитава от директно съприкосновение с околния въздух.
(3) Когато трансформаторите/реакторите са снабдени със специални устройства, предпазващи маслото от овлажняване, те се поддържат непрекъснато включени независимо от режима на работа на трансформатора. Експлоатацията на тези устройства се осъществява в съответствие със заводските инструкции.
(4) Маслото в маслонапълнените проходни изолатори се защитава от овлажняване и окисляване. Контролът за състоянието и експлоатацията на проходните изолатори и вградените токови трансформатори се извършва по предписанията на производителя.
Чл.730. (1) Трансформаторите като правило се включват директно към мрежата на пълно напрежение.
(2) Разрешава се трансформатор, работещ в блок с генератор, да се включва с постепенно повишаване на напрежението на генератора от нула.
Чл.731. Огледите на трансформаторите/реакторите без изключване от мрежата се извършват съгласно вътрешните инструкции за обходи и огледи, както следва:
1. в уредбите с постоянен дежурен персонал за главните трансформатори в електрическите централи и подстанции, работните и резервните трансформатори за собствени нужди и реакторите - най-малко веднъж в денонощието, а за всички останали трансформатори - веднъж седмично;
2. в уредби без постоянен персонал най-малко веднъж в месеца, а в трафопостовете - най-малко веднъж на 6 месеца.
Чл.732. Профилактичните изпитвания и измервания на трансформаторите/реакторите се провеждат в съответствие с действащите норми за изпитване на електрическите съоръжения и инструкциите на производителя.
Чл.733. (1) Ремонтите на трансформаторите (текущи и основни), системите за охлаждане, превключващите устройства под товар и др. се извършват по необходимост в зависимост от техническото състояние, определено чрез изпитвания и външни огледи и съобразено с режимите на работа.
(2) Обемът и периодичността на извършваните ремонти се определят от техническото ръководство на енергийните обекти.
Чл.734.(1) Разпределителните уредби (РУ) от всички видове и напрежения се комплектуват със съоръжения и апарати, които по обявените (номиналните) си данни удовлетворяват условията на работа както при нормални режими, така и при претоварване, къси съединения и пренапрежения.
(2) Разпределителните уредби се експлоатират и оперативно обслужват само по актуализирани схеми и експлоатационни инструкции и при спазване на режимите на работа в нормални и аварийни условия.
(3) За ОРУ с напрежение 400 kV и по-високо се изготвя карта с разпределението на напрегнатостта на електрическото поле на ниво 1,8 m над повърхността на земята за ползване от персонала при обслужване на уредбата.
Чл.735. (1) На входните врати на всяка РУ се поставят табела/надпис с диспечерското наименование/номериране по оперативната схема, както и предупредителни табели, изискващи се по правилата за електрическа и пожарна безопасност.
(2) На всички присъединения в уредбите се поставят табели/надписи с тяхното диспечерско наименование/номериране по оперативната схема, както следва:
1. в ЗРУ - на вратите на клетките (килиите);
2. в ОРУ - на мрежовите ограждения, съоръженията или на постаментите;
3. в КРУ - на лицевите и обратните страни (при двустранна компоновка) на клетките;
4. на табла/шкафове - на лицевата и обратната страна на вратите.
(3) На подходящо видно място с табели се обозначават и шинните системи и секциите в РУ.
(4) На таблата с предпазители или на самите предпазители на присъединенията се поставят надписи, указващи номиналния ток на стопяемите вложки и наименованието на защитаваната верига.
Чл.736. (1) Разпределителните уредби в райони със замърсена атмосфера/среда се избират с изолация на електрическите съоръжения, осигуряваща надеждната им работа без допълнителни мерки за защита.
(2) В случай че изолацията на съоръженията не осигурява надеждната им експлоатация, се вземат допълнителни мерки в това число:
1. в ОРУ - усилване на изолацията, измиване, почистване, покриване с хидрофобни пасти;
2. в ЗРУ - защита от проникване на прах и вредни газове в помещението;
3. в ОКРУ - уплътняване на шкафовете, обработване на изолацията с хидрофобни пасти.
Чл.737. Помещенията на ЗРУ се осигуряват срещу случайно попадане на животни и птици в тях.
Чл.738. (1) При компоновката и експлоатацията на комплектни разпределителни уредби с изолация от елегаз (КРУЕ) към помещенията, в които са разположени, и тези за тяхното техническо обслужване се изисква:
1. да са изолирани от останалите помещения и от улицата;
2. подовете, стените и таваните да не позволяват образуването и задържането на прах;
3. почистването на помещенията да се извършва по мокър или вакуумен способ;
4. вентилирането на помещенията се осъществява с нагнетателно-измуквателна вентилация с долно засмукване на въздуха от помещението и филтриране, ако количеството елегаз (SF6) в съоръженията е над 10 kg;
5. помещенията на КРУЕ и РУ с елегазови прекъсвачи се снабдяват с устройства, сигнализиращи за недопустима концентрация на елегаз, на височина 10 - 15 сm от нивото на пода и включващи вентилационната система; за трафопостовете изискването е задължително само за вградените в сгради.
Чл.739. (1) Не се разрешава температурата на въздуха в помещенията на ЗРУ да надвишава 40 °С. При по-висока температура от + 40 °С се предвиждат мерки за понижаване на температурата на самите съоръжения или за охлаждане на въздуха в помещението.
(2) Допустимата температура на въздуха в помещения с КРУЕ е посочена в техническата документация на производителя на уредбите.
(3) Температурата на нагретите конструкции на съоръженията, достъпни за допир от персонала, не може да надвишава 50 °С.
Чл.740. (1) Тунелите, кабелните помещения и кабелните канали се поддържат сухи, свободни от материали и отпадъци, а дренажните устройства - в състояние да осигуряват безпрепятствено отвеждане на водите.
(2) Маслосъбиращите устройства - подложки от чакъл, дренажи и канали за отвеждане на маслото, се поддържат в състояние и готовност за изпълнение на предназначението си.
Чл.741. Уредбите за сгъстен въздух, предназначени за въздухоструйни прекъсвачи и приводи на комутационни апарати, се поддържат в автоматичен режим на работа, осигуряващ непрекъснато въздух с необходимите параметри и качество.
Чл.742.(1) Влагата от сгъстения въздух за комутационните апарати като правило се отделя по термодинамичен способ.
(2) Допуска се да се прилагат и адсорбционни методи за допълнително намаляване на влагата от сгъстения въздух.
Чл.743.(1) Влагата от въздушните резервоари на компресорите с налягане до 6 МРа се отделя чрез дренаж най-малко веднъж на 3 денонощия, а за компресорите с налягане 16 МРа - най-малко веднъж в седмицата.
(2) Влагата от кондензните събиратели (гърнета) на компресорните групи с налягане на въздуха над 16 МРа се отделя автоматично при всяко пускане на компресор.
Чл.744. Сгъстеният въздух, предназначен за въздухоструйните прекъсвачи и приводите на комутационните апарати, се очиства от механични примеси с помощта на филтри и чрез периодично продухване на въздухопроводите.
Чл.745. Резервоарите (балоните) към компресорите и въздухоструйните прекъсвачи подлежат на технически надзор като съоръжения с повишена опасност.
Чл.746.(1) За заземяване в РУ с напрежение над 1000 V като правило се използват стационарни заземители.
(2) Допуска се използването на преносими заземители в действащи РУ, където компоновката или конструкциите не позволяват монтирането на стационарни заземители.
(3) Ръчките на лостовите задвижвания на стационарните заземители се оцветяват в червен цвят, лостовите задвижвания в черен цвят, а стационарните заземители (ножове) в червен и бял цвят тип "зебра".
Чл.747.(1) Всички РУ се снабдяват с комплект преносими заземители, средства за оказване на първа помощ на пострадалите при нещастни случаи, защитни и противопожарни средства.
(2) За РУ без дежурен персонал, обслужвани от оперативно-ремонтни бригади, средствата по ал.1 могат да се включват в екипировката на бригадите.
Чл.748.(1) Разпределителните устройства с напрежение над 1 kV се комплектуват с блокировки, предотвратяващи възможността за погрешни операции с разединителите, отделителите, късосъединителите, подвижните колички в КРУ и стационарните заземители.
(2) Електромагнитните устройства за блокировка се пломбират в работно положение.
(3) На оперативния персонал, непосредствено извършващ превключванията, се забранява да извежда самоволно блокировките.
Чл.749.(1) Задвижванията на разединителите и разпределителните шкафове ниско напрежение към мачтовите трафопостове, превключвателните пунктове и другите уредби без постоянни огради се заключват.
(2) Стационарните стълби на площадките за обслужване на съоръженията по ал.1 имат блокировка с разединителите и се заключват в неработно положение.
Чл.750.(1) Нивото на маслото в маслените прекъсвачи, измервателните трансформатори и маслонапълнените изводи се поддържа в границите на отметките на маслопоказателя при максимална и минимална стойност на температурата на околния въздух.
(2) Маслото в нехерметизираните маслонапълнени изводи се защитава срещу окисляване и овлажняване.
Чл.751. (1) Шкафовете с апаратура на устройствата за релейна защита, автоматика, свръзки и телемеханика, както и тези за управление и задвижване на прекъсвачи, отделители, късосъединители, разединители, в които температурата на околния въздух достига стойност, по-ниска от допустимата за нормална работа, се осигуряват с електрически подгреватели, включвани ръчно или автоматично.
(2) Режимът на работа на автоматично включваните подгреватели се определя с вътрешни инструкции.
Чл.752. (1) Огледите на съоръженията в РУ без изключване на напрежението се извършват, както следва:
1. в обекти с постоянно дежурство на персонала - най-малко веднъж в денонощието, а за откриване наличието на разряди, корона и др. - най-малко веднъж в месеца, в тъмната част на денонощието;
2. в обекти без постоянно дежурство на персонала - най-малко веднъж в месеца, а в трафопостовете и разпределителните пунктове - най-малко веднъж на 6 месеца;
3. в електрически централи, на токопроводите - ежедневно;
4. след получен сигнал от аварийно-предупредителната сигнализация - незабавно.
(2) При неблагоприятно време (гъста мъгла, мокър сняг, обледяване и др.) или при интензивно замърсяване се извършват допълнителни огледи в ОРУ.
(3) Забелязаните неизправности се записват в дневник за дефекти и повреди на съоръженията и за тях се уведомяват операторите на преносната/разпределителната мрежа.
(4) Неизправностите се отстраняват незабавно или във възможно най-краткия срок в зависимост от характера им.
Чл.753. Нагряването на сглобяемите съединения на шините и токопроводите в ЗРУ се контролира с помощта на стационарни или преносими термоиндикатори по утвърден график.
Чл.754. (1) Изпитванията на електрическите съоръжения в РУ се извършват в обем, норми и срокове съгласно действащите стандарти и предписанията на производителя.
(2) Вакуумните дъгогасителни камери (ВДК) на прекъсвачите се проверяват и изпитват в обем и срокове съгласно инструкцията на производителя.
(3) При изпитване на ВДК с високо напрежение с амплитуда, по-голяма от 20 kV, се използва екран за защита на персонала от рентгеновото излъчване.
Чл.755. (1) Периодичността и обемът на основните ремонти на електрическите съоръжения в РУ се определят съобразно техническото им състояние, профилактичните изпитвания и изискванията в техническата документация на производителите.
(2) Извънредни текущи и основни ремонти се извършват при възникнали извънредни обстоятелства, по необходимост: при тежки къси съединения, вътрешни и външни пренапрежения, пожари и др.
Чл.780. При експлоатацията на силови кабелни линии редовното техническо обслужване и основният ремонт осигуряват надеждност в работата и минимално времетраене прекъсването на електроснабдяването.
Чл.781.(1) За приетите в редовна експлоатация кабелни линии, освен съответната документация по чл.156, се комплектува, актуализира и съхранява следната документация:
1. екзекутивен чертеж на трасето с отбелязани координати на съединителните муфи, изпълнен в мащаб 1:200 или 1:500;
2. документ за заснемане на трасето и нанасяне в кадастъра;
3. чертеж на профила на трасето на кабелната линия в местата на пресичане с пътища, реки, жп и трамвайни линии, подземни технически проводи;
4. акт за монтаж на кабелните глави и муфи;
5. акт за монтаж на устройствата за защита на кабелните линии от електрохимична корозия (ако такава е предвидена);
6. протокол за проверка целостта на тоководещите жила, екрана/мантията, външната защитна обвивка на кабела;
7. протокол за изпитване с повишено напрежение на основната изолация и на външната защитна обвивка;
8. акт за загряване на кабелите при полагане в студено време съгласно изискванията на производителя.
(2) За маслонапълнените кабелни линии с напрежение 110 kV и по-високо освен документацията по ал.1 се изискват допълнително:
1. протоколи за заводските изпитвания на кабелите, главите и захранващата с масло апаратура;
2. протоколи за измерване на активното съпротивление и работния капацитет на тоководещите жила на кабелите;
3. протоколи за изпитване на маслото на всички елементи от линията;
4. протоколи за изпитване на захранващите агрегати и маслени резервоари;
5. протоколи за проверка на системите за сигнализация и автоматично изключване при ненормално налягане на маслото;
6. протоколи за проверка на наличието на неразтворен въздух във всички секции на маслонапълнена кабелна линия;
7. акт за усилията на теглене при полагане на кабелите.
Чл.782. (1) За всяка кабелна линия се определят и записват във вътрешните инструкции допустимият ток на продължително натоварване, както и допустимият ток и времето на претоварване в часове за една календарна година.
(2) Допустимите токове по ал.1 се определят по изискванията в документацията на производителя на кабелите и местните условия за участък от трасето с най-неблагоприятни топлинни условия и с дължина не по-малка от 10 m.
(3) На скалите на амперметрите на кабелните линии се нанася отметка за максимално допустимия ток за продължително натоварване.
Чл.783. В кабелните инженерни съоръжения системно се контролират топлинният режим на работа на кабелите, състоянието и действието на системите за вентилация и отводняване. Не се допуска температурата на въздуха в кабелни тунели, канали, шахти и камери през летния период да надвишава температурата на външния въздух с повече от 10 °С.
Чл.784. За всяка кабелна линия се води досие, включващо паспорт с техническите данни, документите по чл. 156 и 781, сведения за вида на възникналите повреди, извършените ремонти и изпитвания.
Чл.785. (1) Всяка кабелна линия се означава с единен диспечерски номер или с диспечерско наименование. Линии, съставени от няколко паралелни клона, носят един и същи номер/наименование и различни буквени означения (А, Б, В и т.н.).
(2) На всички кабелни линии се поставят марки с надписи, устойчиви на въздействието на околната среда, както следва:
1. в началото и в края на линията - диспечерски номер/наименование, тип, напрежение, сечение на кабела и име на обекта, до който е положена кабелната линия;
2. на всички кабелни муфи по трасето на кабелната линия - номер на муфата, дата на монтажа и фамилията на монтьора;
3. на положените открито кабелни линии - през всеки 50 m, на завоите на трасето и в местата на преминаване през прегради и покрития (от двете страни) - марки с диспечерския номер/наименованието.
Чл.786.(1) За всяка маслонапълнена кабелна линия или нейните секции за напрежение 110 kV и по-високо в зависимост от профила на трасето се установяват пределно допустими граници на изменение на налягането на маслото.
(2) При стойности на налягането на маслото извън допустимите граници кабелната линия се изключва ръчно или автоматично. Включване на линията отново се разрешава само след откриване и отстраняване на причината, предизвикала изменения на налягането.
Чл.787. Проби от маслото на маслонапълнените кабелни линии с напрежение 110 kV и по-високо се вземат преди въвеждането им в експлоатация, една година след въвеждането, на четвъртата година и след това на всеки 6 години.
Чл.788. Металната броня, екранът и мантията на силова кабелна линия с напрежение над 1000 V се заземяват в началото и в края на линията.
Чл.789. Металните брони на открито положени кабели и металните конструкции (скари) се покриват с негорими антикорозионни лакове и бои, които периодично се контролират и при необходимост подновяват.
Чл.790. Съхраняването на материали и съоръжения, обзавеждане на работилници, инструментални и др. в кабелните помещения е забранено.
Чл.791. (1) Обходите и огледите на кабелните линии се извършват най-малко веднъж в следните срокове (в месеци):
| Вид на трасето | Кабели за напрежение | |
|---|---|---|
до 35 kV |
110 - 400 kV |
|
Кабели, положени в земя |
3 |
1 |
Кабели под усъвършенствано тротоарно покритие |
12 |
- |
Кабели, положени в колектори, тунели, шахти, жп мостове |
6 |
3 |
Участъци от кабели и кабелни глави, положени на открито |
3 |
- |
(2) Пунктовете, снабдяващи маслонапълнени кабели за напрежение 110 kV и по-високо с масло, при наличие на сигнализация за налягане на маслото се обхождат ежемесечно, а при отсъствие на сигнализация - съгласно вътрешната инструкция.
(3) При поройни дъждове, наводнения, свлачища, земетресения и при изключване на кабелна линия от релейна защита се извършват извънредни обходи и огледи на кабелните линии.
(4) Откритите дефекти и нередности по кабелните линии се записват в дневника за дефекти и се отстраняват в най-кратък срок.
Чл.792. Тунелите, шахтите, кабелните етажи и каналите в електрическите централи и подстанциите с постоянен оперативен персонал се обхождат и оглеждат най-малко веднъж в месеца, а на обектите без постоянен персонал - по утвърден график съгласно вътрешни инструкции.
Чл.793. Изправността и действието на системите за противопожарна сигнализация и пожарогасене, монтирани в кабелните помещения и съоръжения, се проверяват съгласно противопожарните разпоредби и вътрешна инструкция.
Чл.794. (1) Изкопни работи по трасетата на кабелните линии или в близост до тях, извършвани от външни организации, предварително се съгласуват от организацията, която експлоатира линиите.
(2) Преди започване на изкопните работи от външните организации се извършва контролно разкриване на трасето под надзора на персонал от организацията, която експлоатира линиите.
Чл.795. Забранява се механизираното извършване на изкопни работи до кабелно трасе на разстояние, по-малко от 1 m от кабелите, както и използването на пробивни инструменти, лостове и кирки за отстраняване на почвата над самите кабели на разстояние от тях, по-малко от 0,3 m.
Чл.796. (1) В районите с електрифициран релсов транспорт в близост до трасето на кабелните линии периодично се извършват измервания на блуждаещите токове и се извършва корекция на потенциалните диаграми.
(2) Потенциалът на силовите кабели се измерва и на местата на сближаването им със съобщителни кабелни линии и тръбопроводи, снабдени с катодна защита.
(3) При откриване на следи от електрокорозия, почвена или химическа корозия се вземат мерки за предотвратяването им.
Чл.797. (1) При приемане в експлоатация и след това периодично кабелните линии се изпитват с повишено изправено напрежение в съответствие с инструкцията за изпитване на електрическите съоръжения и предписанията на производителя на кабелите.
(2) Извънредните изпитвания по ал.1 се извършват след ремонтни работи или при съмнение за нараняване на кабелите при изкопни работи по трасето.
Чл.798. (1) За експлоатацията на силовите маслонапълнени кабели за 110 kV и по-високо се съхранява резерв от кабелно масло в съответствие със състоянието им и с местните условия на работа.
(2) Приборите и съоръженията за маслени проби, съдовете за пренасяне на течен азот и приспособленията за замразяване на кабелите се поддържат в изправно състояние и готовност за изпълняване на предназначението си.
Чл.799.(1) На кабелните линии през определен период, установен с вътрешна инструкция, се измерват товарите и напреженията в дадени точки от кабелната мрежа.
(2) В съответствие с резултатите от измерванията по ал.1 се извършват корекции на режима и схемите на работа.
Чл.800. При предаване на заземителните уредби или на техни елементи (заземители) за експлоатация освен документацията, съдържаща се в глава втора, се представят и протоколи с измерените специфични съпротивления на почвата и съпротивленията на заземителната уредба/заземителите.
Чл.801. За електрическите уредби с напрежение до 1000 V с директно заземена неутрала се измерва пълното съпротивление на контура "фаза-неутрален проводник", "фаза-защитен проводник" и/или "фаза-проводник PEN".
Чл.802. (1) Всеки елемент от електрическата уредба, който подлежи на заземяване, се присъединява към заземител с отделен заземяващ проводник.
(2) Забранява се последователното свързване на заземяващите проводници на няколко елемента от електрическа уредба.
Чл.803. (1) Заземяващите проводници се свързват към заземители или заземени конструкции чрез заварка или специални клеми, а към корпуси на машини, апарати, стълбове на ВЛ - с винтови съединения.
(2) Заземяващите проводници се защитават от корозия, а проводниците, положени на открито, се маркират с отличително оцветяване.
Чл.804. (1) Съпротивлението на заземителните уредби се измерва:
1. след монтаж, основен ремонт или преустройство на уредбите;
2. при откриване по стълбовете на ВЛ с напрежение 110 kV и по-високо на следи от електрическа дъга или разрушаване на изолатори;
3. в подстанциите с въздушни електропроводни изводи с напрежение 20 kV и по-високо - най-малко веднъж на 10 години;
4. в мрежите с напрежение 20 kV с монтирани на тях разединители и/или средства за защита от пренапрежения и на стълбовете със заземители в населени места, както и на стълбовете за мрежите с ниско напрежение с повторни заземители на неутралния проводник - най-малко веднъж на 5 години;
5. по избор на 2 % от стълбове в участъци с агресивни свличащи се или лошопроводими почви - най-малко веднъж на 10 години.
(2) Измерванията се извършват през периодите с най-малка проводимост на почвата през годината.
Чл.805. За периодично контролиране на състоянието на заземителните уредби се извършват:
1. проверка за наличието и състоянието на връзката между заземителя и заземяваните елементи, включително за свързаните към заземителната уредба естествени заземители - най-малко веднъж на 10 години;
2. измерване на допирното напрежение в електрическите уредби, изпълнени по нормите за допирно напрежение;
3. измерване на пълното съпротивление на контура "фаза-неутрален проводник" и "фаза-защитен проводник" по чл. 801 - най-малко веднъж на 5 години.
Чл.806.(1) Състоянието на елементите на заземителите по отношение на корозия се проверява с разкриване на почвата най-малко веднъж на 10 години, както следва:
1. в електрическите уредби в местата, които са подложени най-силно на корозия, както и в близост до заземените неутрали на силовите трансформатори, вентилните отводи, разединителите със стационарни заземители;
2. на стълбовете със заземители на ВЛ - при влошено преходно съпротивление, установено с измерване по избор на 2 % от стълбовете.
(2) В зависимост от интензивността на корозията проверките могат да се извършват на по-кратък период, а процентът на проверяваните заземители на стълбовете да бъде по-голям.
Чл.807. За организиране на експлоатацията и поддържането на средствата за защита от вътрешни и външни пренапрежения на енергийните обекти се комплектуват и поддържат актуални схеми сведения и данни, както следва:
1. схема на мълниезащитата с очертания на защитните зони на мълниеотводите, осветителните мачти, високите метални и железобетонни конструкции;
2. схема на заземителното устройство с данни за дължината и количеството на заземителите, означенията на местата на присъединяване на устройствата за защита от пренапрежения, заземяващите проводници към съоръженията и порталите с мълниеотводи;
3. паспортни данни за импулсните изпитвателни напрежения на съоръженията и за характеристиките на устройствата за защита от пренапрежения;
4. схема на разполагането на устройствата за защита от пренапрежения с разстоянията по ошиновката между тях и защитаваните електрически съоръжения;
5. данни за мълниезащитата и заземителните съпротивления на електропроводните линии в подходите им към електрическите уредби, както и данни за проводимостта на почвата по трасето на линиите и на територията на електрическите уредби;
6. сведения за пресичане на електропроводните линии помежду си и с комуникационни линии;
7. сведения за най-често поразяваните от мълнии електропроводни линии или участъци от тях;
8. данни за степента на замърсяване на изолацията на електропроводните линии и електрическите уредби.
Чл.808.(1) Не се разрешава окачване на проводници от ВЛ за напрежение до 1000 V към конструкции на ОРУ, мачти за прожектори, комини и охладителни кули.
(2) За линиите по ал. 1 се използват само кабели с метална обвивка или кабели, положени в метална тръба. Металната обвивка на кабелите и металните тръби се заземяват.
(3) Кабелите се въвеждат във взривоопасни или пожароопасни помещения в съответствие с инструкциите за мълниезащита на сгради и съоръжения.
Чл.809.(1) Ежегодно преди настъпването на мълниеносния сезон се извършва проверка на средствата за защита от пренапрежения и се проверява тяхната изправност и готовност.
(2) При проверката в електрическите уредби и трансформаторните постове се извършва външен оглед на средствата за защита от пренапрежения и се отчитат показанията на броячите, регистриращи броя на заработванията от пробиви при пренапрежения.
(3) При обходите на трасето на електропроводните линии се извършва оглед на мълниезащитните въжета и на линейната изолация.
(4) Констатациите от огледите и обходите се записват в съответните обходни листове. От събраните данни се прави оценка на защитите от пренапрежения и при необходимост се предприемат мерки за повишаване на тяхната ефективност.
(5) Периодичността и обемът на измерванията за установяване на работоспособността и характеристиките на използваните средства за защита от пренапрежения се определят в съответствие с утвърдените инструкции за изпитване на електрическите съоръжения.
(6) Средствата за защита от пренапрежения за всички класове напрежения се поддържат постоянно включени в работа.
Чл.810.(1) Начинът на заземяване на неутралата на мрежите средно напрежение 6 - 35 kV и изискванията към устройствата за заземяване се определят съгласно наредбата за устройство на електрически уредби и електропроводни линии по чл.83, ал.1 ЗЕ.
(2) Капацитивните токове при земно съединение се измерват при въвеждане в експлоатация на устройствата за заземяване и при значителни изменения в дължината и конфигурацията на мрежата най-малко веднъж на 5 години.
Чл.811. (1) Когато капацитивният ток на мрежи с напрежение 6 - 35 kV при земно съединение е по - голям от 10 А, неутралата на мрежите се заземявa чрез дъгогасителен реактор, активно съпротивление или комбинация от двете.
(2) Когато капацитивният ток на мрежи с напрежение 6 до 35 kV с директно присъединени генератори и в уредби за собствени нужди на блочни електроцентрали при земно съединение е по-голям от 5 А, неутралата се заземява чрез активно съпротивление.
Чл.812. При заземяване на неутралата чрез дъгогасителен реактор се спазват изискванията:
1. инсталирането на дъгогасителни реактори се изпълнява в подстанциите, свързани с мрежата с не по-малко от 3 електропровода; в крайните подстанции инсталирането на дъгогасителни реактори не се допуска;
2. към неутралата на трансформатор/генератор/синхронен компенсатор дъгогасителните реактори се присъединяват посредством разединители; не се допуска изключване на разединителите при наличие на земно съединение в мрежата;
3. не се допуска присъединяване на дъгогасителни реактори към трансформатори, защитени с предпазители;
4. свързването на дъгогасителния реактор към заземяващото устройство е през токов трансформатор.
Чл.813. (1) Дъгогасителните реактори работят с резонансна настройка. Допуска се настройка с надкомпенсация, при която степента на разстройване е не по-голяма от 5 % и реактивната съставяща на тока на земно съединение не надвишава 5A.
(2) Работа на мрежата с подкомпенсация на капацитивния ток като правило не се допуска. Разрешава се настройка с подкомпенсация като временно решение при недостатъчна мощност на дъгогасящите реактори и при условие, че аварийно възникналата несиметрия на фазните капацитети на мрежата не довежда до повишаване потенциала на неутралата с повече от 70 % от фазното напрежение.
Чл.814. (1) В мрежите с компенсация на капацитивните токове не се допуска напрежение на несиметрия, по-голямо от 0,75 % от фазното напрежение.
(2) При отсъствие на земно съединение се допуска работа с изместване на неутралата с напрежение не по-високо от 15 % от фазното напрежение за продължително време и не по-високо от 30 % в продължение на един час.
Чл.815. (1) В мрежите с напрежение 6 ? 20 kV като правило се използва плавно регулиране тока на дъгогасителните реактори с регулатори с автоматична настройка на тока на компенсация.
(2) При ръчно регулиране тока на дъгогасителните реактори стойностите за настройка се определят по измереното разстройване на компенсацията.
Чл.816.(1) При заземяването на неутралата през активно съпротивление се спазват изискванията:
1. активното съпротивление се присъединява към неутралата на трансформатор/генератор/синхронен компенсатор посредством разединител; не се допуска изключване на разединителя при наличие на земно съединение в мрежата;
2. стойността на активното съпротивление осигурява протичането на ток, достатъчен за чувствителна и селективна работа на земните защити;
3. стойността на активния ток в мрежите без директно свързани към тях генератори и електрически двигатели, протичащ през активното съпротивление при земно съединение, е не по-голяма от 300 А, но е по-голям от капацитивния ток на мрежата при земно съединение.
(2) При мрежи с директно свързани генератори и двигатели не се допуска максималният ток, протичащ през активното съпротивление, да предизвика повреда в стоманата на статорните пакети.
(3) Не се изисква защита от пренапрежения на неутралата на трансформатора и свързаното към него активно съпротивление.
Чл.817. При комбинирано устройство на заземяване на неутралата - дъгогасителен реактор, паралелно на който е включено активно съпротивление, устройството се присъединява към неутралата посредством прекъсвач.
Чл.818. В електрическите уредби 6 - 35 kV с вакуумни прекъсвачи независимо от начина на заземяване на неутралата се предвиждат средства за защита от комутационни пренапрежения. Отказът от защита срещу комутационни пренапрежения се обосновава.
Чл.819. В мрежа с изолирана неутрала или с компенсация на капацитивните токове се допуска работа при наличие на земно съединение за времетраене, както следва:
1. при въздушни и кабелни линии - до отстраняване на повредата във възможно най-кратък срок;
2. за мрежа с генераторно напрежение и за мрежа с включени двигатели за високо напрежение - съгласно чл.671, ал.2 и 3.
Чл.820.(1) Отземяването на неутралата на трансформаторите за напрежение 110 - 220 kV, както и действието на релейните защити и системната автоматика се осъществяват по такъв начин, че при различните оперативни и аварийни (ръчни и автоматични) изключвания да не се отделя участък от мрежата или шинната система без включен към него трансформатор със заземен звезден център.
(2) Защитата от пренапрежение на неутралата на трансформаторите с намалена изолация в сравнение с тази на линейните изводи се изпълнява с вентилни отводи.
(3) При изолация на неутралата, равностойна на изолацията на линейните изводи, вентилните отводи на линейните изводи осигуряват цялостната защита на трансформатора от пренапрежения.
Чл.821.(1) Неизползваните (отворените) намотки за ниско/средно напрежение на силовите трансформатори и автотрансформатори се свързват в звезда/триъгълник и се защитават от пренапрежения с вентилни отводи, присъединени към изводите на всяка фаза.
(2) Неизползваните намотки, които конструктивно не са разположени между намотки с по-високо напрежение и се намират най-близко до магнитопровода, се защитават от пренапрежение чрез заземяване на неутралата или на една от фазите.
(3) Не се изисква защита на неизползваните намотки ниско напрежение, ако към тях има постоянно включена кабелна линия с дължина не по-малка от 30 m и заземена броня.
Чл.822.(1) В електрическите уредби 110 и 220 kV, за да не се създават условия за появата на пренапрежения, предизвикани от самопроизволно изместване на неутралата на системата или от опасни ферорезонансни явления, оперативните превключвания започват със заземяване на неутралата на трансформатора, включван към ненатоварена шинна система, към която са свързани напреженови измервателни трансформатори от електромагнитен тип.
(2) Преди отделяне от мрежата на ненатоварена шинна система, към която са свързани напреженови измервателни трансформатори от електромагнитен тип, неутралата на захранващия трансформатор се заземява.
(3) Оперативните действия с прекъсвачите, на които контактите са шунтирани с кондензатори, се извършват така, че напреженовите измервателни трансформатори от електромагнитен тип не остават свързани през кондензаторите към захранващите шини.
(4) При възникване на непълнофазен режим на захранване на трансформатор, работещ с изолирана неутрала, и при самото му протичане не се допускат оперативни превключвания, свързани със заземяване на неутралата му.
Чл.823.(1) Не се допуска в електрически мрежи с напрежение 110 kV и по-високо при оперативни превключвания и в аварийни режими повишаване на напрежението с промишлена честота (50 Hz) на съоръженията над разрешеното от производителя.
(2) При едновременно въздействие на повишеното напрежение върху няколко вида съоръжения допустимото напрежение на цялата уредба се явява най-ниското от нормираните за тези видове съоръжения.
Чл.824.(1) Редът на операциите за включване/изключване на ВЛ с напрежение 400 и 750 kV и за дългите линии на 110 и 220 kV се определя с вътрешна инструкция, с отчитане на появата на напрежения над допустимите стойности.
(2) В схемите, където при оперативни включвания е възможно повишаване на напрежението над 10 %, а при автоматични изключвания над 40 % от най-голямото работно напрежение, задължително се въвежда автоматика за ограничаване до допустимото ниво и продължителност.
Чл.831.(1) При експлоатацията на акумулаторните уредби продължителната им и сигурна работа се осигурява с поддържане на нормираното ниво на напрежението на шините за постоянен ток в нормални и аварийни режими.
(2) Експлоатацията по ал.1 се извършва, като се спазват изискванията на техническата документация на производителите на уредбите, правилата за безопасна работа и противопожарните строително-технически норми.
Чл.832. При експлоатацията на акумулаторните батерии се контролират:
1. качеството на електролита (за отворен тип батерии);
2. изолационното съпротивление на батерията спрямо земята;
3. капацитетът на батерията с ток на 10-часово разреждане;
4. напрежението на елементите в края на зареждането и разреждането.
Чл.833. (1) Акумулаторните батерии се експлоатират в режим на постоянен подзаряд, при което:
1. подзарядното устройство осигурява стабилизация на напрежението на шините на батерията с отклонения не по-големи от 2 % от номиналното напрежение;
2. подзарядното устройство не предизвиква пулсации на шините за постоянен ток, по-големи от 12 % от номиналното напрежение на акумулаторната батерия.
(2) Напрежението на подзаряд за отделните елементи на батерията се определя съобразно техническата документация на производителя на батерията.
Чл.834.(1) Статичните изправителни устройства за зареждане и подзареждане на акумулаторните батерии се свързват към мрежата за променливо напрежение чрез разделителен трансформатор.
(2) Мотор-генераторните групи за зареждане и подзареждане на акумулаторните батерии се снабдяват с устройство за изключване при появата на обратен ток.
Чл.835. Допуска се при нормални експлоатационни условия напрежението на шините за постоянен ток, захранващи вериги за управление, както и устройства за релейна защита, сигнализация, автоматика и телемеханика да се поддържа с 5 % по-високо от номиналното напрежение на устройствата.
Чл.836.(1) Минималното изолационно съпротивление, при което се разрешава експлоатацията на акумулаторната батерия, в зависимост от номиналното й напрежение е, както следва:
Напрежение на батерията, V |
220 |
110 |
60 |
48 |
24 |
|---|---|---|---|---|---|
Изолационно съпротивление, kома |
100 |
50 |
30 |
25 |
15 |
(2) Устройството за контрол на изолацията на шините за постоянен оперативен ток действа на сигнал при понижаване на изолационното съпротивление на полюсите, при стойностите:
Напрежение на мрежата, V |
220 |
110 |
60 |
48 |
24 |
|---|---|---|---|---|---|
Изолационно съпротивление, kома |
20 |
10 |
6 |
5 |
3 |
(3) В експлоатационни условия изолационното съпротивление на мрежата за постоянен ток се поддържа не по-малко от двукратното по ал.2.
(4) При заработване на сигнализацията за контрол на изолацията на шините за постоянен ток незабавно се вземат мерки за откриване и отстраняване на неизправностите.
Чл.837. На вратите на помещенията на акумулаторните батерии се поставят табели с предупредителни надписи съгласно изискванията на наредбите за техническа и пожарна безопасност.
Чл.838.(1) Температурата в помещенията на акумулаторните батерии се поддържа не по-ниска от 10 °С.
(2) Допуска се температурата в помещенията на акумулаторните батерии в обектите без постоянен дежурен персонал да се понижава до 5 °С, в случай че капацитетът на батерията е разчетен за такава температура.
Чл.839. (1) Работоспособността на акумулаторните батерии се проверява ежегодно, като се измерва спадането на напрежението при натоварване с максимално възможния по условията на експлоатация краткотраен ток.
(2) Контролно разреждане на батерията за определяне на фактическия й капацитет се извършва съгласно вътрешна инструкция и изискванията на производителя.
Чл.840. (1) Акумулаторните уредби се обслужват от специално обучен персонал.
(2) За всяка акумулаторна батерия се води дневник за извършените цикли на разряди и изравнителни заряди и измерените стойности на изолационното съпротивление, капацитета на батерията, напрежението на отделните елементи.
(3) Сроковете за контрол на основните параметри на акумулаторните уредби се определят с вътрешна инструкция, съобразена с техническите изисквания на производителите на уредбите.
Чл.841. Акумулаторните батерии от сух тип, изработени по технология AGM (електролитът в акумулаторния елемент е обездвижен в порест сепаратор от фибростъкло), и от типа VRLA( всеки елемент е снабден с еднопосочен вентил (клапан) за регулиране на вътрешното му налягане) се експлоатират в съответствие с инструкциите на производителя.
Чл.842. В помещенията, където са разположени сухите акумулаторни батерии, не се допуска:
1. попадане на директна слънчева светлина;
2. повишаване на температурата над 40 °С.
Чл.843.(1) Капацитетът на сухите акумулаторни батерии се определя от производителя за работа при температура на околния въздух 20 °C. При друга температура капацитетът се актуализира с въвеждане на корекционен коефициент "К":
Температура, °C |
-15 |
-10 |
-5 |
0 |
5 |
10 |
15 |
20 |
25 |
30 |
35 |
40 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
"К" при 10-часов разряд |
1,36 |
1,31 |
1,22 |
1,15 |
1,13 |
1,09 |
1,05 |
1,00 |
0,98 |
0,96 |
0,96 |
0,94 |
(2) Полярността на сухата акумулаторна батерия се проверява при всеки цикъл (зареждане - разреждане).
(3) При годишната проверка на капацитета на батерията се проверява зададеното токоограничение на зарядното устройство.
(4) За зареждане на сухи акумулаторни батерии се използват токоизправители с широчинно-импулсна модулация, изградени на базата на блокова структура, която гарантира зареждане на батерията и захранване на консуматорите дори при авария в някой модул на импулсния токоизправител.
Чл.844. При проверка степента на натягане на междуелементните връзки (препоръчително 8 Nm) се извършва почистване от прах и замърсяване и допълнително смазване с технически вазелин.
Чл.845. Основен ремонт на акумулаторните уредби се извършва при необходимост в зависимост от състоянието им, режима и времетраенето на работа в експлоатация.
Чл.846.(1) Техническата експлоатация на силовите електросъоръжения на електрическите централи, подстанциите, преносните и разпределителните мрежи се изпълнява при постоянно въведени в действие устройства за релейна защита и електроавтоматика (РЗА), в това число и противоаварийната автоматика, защитаващи ги от възникнали къси съединения и нарушения на нормалните режими на работа.
(2) Действието на релейната защита и електроавтоматиката се осъществява при пълно съответствие на настройката им в зависимост от схемите и режимите на работа на електроенергийната система.
(3) В зависимост от предназначението им и от режима на работа на електроенергийната система се допуска да бъдат извеждани от действие някои устройства на противоаварийната и линейната автоматика.
(4) Извеждането и въвеждането на устройствата по ал.3 се извършват по реда, посочен в експлоатационните инструкции, и под контрола на оператора на преносната (разпределителната) мрежа.
(5) Не се разрешава работа на съоръжения и защити без включени предупредителна и аварийна сигнализации.
Чл.847.(1) Експлоатацията, техническото обслужване и ремонтът на релейната защита, електроавтоматиката и вторичните вериги се осъществяват от специализирани звена.
(2) При използване в схемите за РЗА на канали за свръзка или сигнали от технологични автоматики, поддържани от други служби на предприятието, задълженията при обслужването им се разграничават между обслужващите служби с вътрешна инструкция.
Чл.848. За устройствата на релейната защита и електроавтоматиката и за захранващите ги устройства се осигуряват нормални условия на работа (допустима температура, влажност, запрашеност, оперативно напрежение, ниво на смущение и др.) в съответствие с инструкциите на производителя.
Чл.849. (1) Всички случаи на заработване или незаработване на устройствата на РЗА се отчитат и анализират по установения ред от звената по РЗА, като проявените в процеса на експлоатация дефекти своевременно се отстраняват.
(2) За всеки случай на неправилно заработване или незаработване на устройствата на РЗА, при проявени недостатъци в схемата или неизправности в апаратите се информират съответните длъжностни лица, отговорни за РЗА в енергийното предприятие.
Чл.850. (1) На лицевата и на обратната страна на таблата и шкафовете на РЗА и на таблата и пултовете за управление се поставят надписи, указващи тяхното предназначение, в съответствие с диспечерските наименования и оперативната схема на обекта.
(2) На апаратите, монтирани на таблата (пултовете) и шкафовете, се поставят надписи или маркировка съгласно проектните схеми.
(3) На всички устройства за превключване, сигнални лампи, сигнални релета, блинкерни устройства, изпитвателни блокове и др. се поставят съответните надписи.
(4) Ако на релейните табла има монтирана апаратура, отнасяща се за различни присъединения, които могат да се проверяват поотделно, се нанасят точни разграничителни линии на отделните устройства на РЗА.
Чл.851. (1) Разрешава се силови електросъоръжения и електропроводни линии да са под напрежение само ако е въведена релейна защита, действаща при всички видове повреди.
(2) В уредбите с напрежение 220 и 400 kV при извеждане от работа или при неизправност на отделни релейни защити оставащите в работа защити осигуряват защитата на електросъоръженията и на електропроводните линии при всички видове повреди. Ако това условие не е изпълнено, се въвежда временна защита или присъединението се изключва.
(3) Въвеждане на временна бързодействаща защита или ускоряване на резервната защита се изисква само когато бързото изключване се налага по условията за устойчивост на електроенергийната система или за избягване на възможните последствия при изключване на късото съединение със закъснение.
(4) При извеждане от работа или при неизправност на отделни защити в мрежи с напрежение 110 kV и по-ниско присъединенията могат да останат включени, ако има въведено друго устройство за релейна защита или е въведена временна защита.
Чл.852. Бързодействащите релейни защити и устройства за резервиране отказа на прекъсвач (УРОП) се въвеждат в действие след извършване на всички операции, свързани с включването на електропроводните и кабелните линии, шините и съоръженията след ремонт или при подаване на напрежение, както и при операциите, свързани с превключването на разединителите и прекъсвачите. Ако това не е възможно се въвежда ускорение на резервните защити или се поставя временна защита, която може и да е неселективна, но да е настроена с времето на заработване на постоянната защита.
Чл.853.(1) Устройствата на РЗА и техните вторични вериги се настройват и изпитват преди въвеждането им в действие.
(2) Готовността за въвеждане в действие на устройствата на РЗА се записва в дневника за РЗА от длъжностните лица, извършили настройването и изпитването.
(3) Устройствата на РЗА по ал.2 се въвеждат в действие по установения ред.
Чл.854. За устройствата на РЗА, намиращи се в експлоатация на територията на енергийния обект, звената по РЗА разполагат с досиета, съдържащи:
1. паспорт и заводски протокол за изпитване на устройството;
2. инструкция или програма за настройване и проверка на устройството;
3. технически данни за устройството във вид на карти или таблици за настройките или характеристиките;
4. протоколи от пусковите и периодичните проверки на устройствата;
5. изпълнителни схеми - принципни и монтажни.
Чл.855.(1) Релейните защити, електроавтоматиките, електроизмервателните апарати и вторичните вериги се проверяват едновременно с ремонта на съоръженията, които защитават и управляват.
(2) В случай на неправилно заработване или незаработване на устройствата на РЗА се извършват допълнителни (следаварийни) проверки по специална програма.
Чл.856.(1) Съпротивлението на изолацията на електрически свързаните вторични вериги с напрежение, по-високо от 60 V спрямо земя, както и между веригите с различно предназначение, които не са електрически свързани (измервателни вериги, оперативни вериги, сигнализация), е не по-малко от 1 Мома, измерено с мегаомметър 1000 V.
(2) Съпротивлението на изолацията на вторични вериги с работно напрежение 60 V и по-ниско, захранвани от отделен източник или през разделителен трансформатор, е не по-малко от 0,5 М?, измерено с мегаомметър 500 V.
(3) Изолацията на вторичните вериги, съдържащи полупроводникови (микропроцесорни) устройства, се проверява при спазване на инструкциите на производителите.
Чл.857. (1) След завършване на планови и следаварийни проверки на релейна защита и електроавтоматика резултатите от проверките се записват в протоколите за проверяваните устройства и в дневника на релейната защита и електроавтоматиката.
(2) Измененията, извършени в работните схеми и настройки, се нанасят в монтажните, принципните и разгънатите схеми и в инструкцията за експлоатация.
Чл.858. Извеждането на устройствата на РЗА от работа и изменение на настройките се извършват с разрешението на диспечерските служби и/или специализираните служби по РЗА.
Чл.859.(1) Релетата, апаратите и спомагателните устройства на РЗА се пломбират.
(2) Релета, апарати и устройства на РЗА, чиито настройки се изменят от дежурния оперативен персонал по време на смяната по реда, определен в чл.858, не се пломбират.
Чл.860.(1) Работите по таблата и веригите за управление на устройствата на РЗА се извършват само с изолирани инструменти, като се вземат предпазни мерки, недопускащи погрешното изключване на електросъоръженията.
(2) Не се допуска извършването на работи без принципни и монтажни схеми и без програма (типова или специална) за последователността на работата.
(3) След завършване на работата се проверяват изправността и правилното свързване на токовите, напреженовите и оперативните вериги (ако е необходимо и след включване на присъединението). Оперативните вериги и веригите за управление се проверяват чрез функционални проби.
Чл.861. Работите по устройствата на РЗА, които могат да предизвикат тяхното заработване и изключване на защитаваното или други присъединения, се извършват по разрешена заявка и с наряд.
Чл.862. Устройствата за проверка и изпитване на РЗА се захранват от специално монтирани контакти на релейните и командните табла (пултове, шкафове и други), разположени в командните и релейните зали, разпределителните устройства на електрическите централи, подстанции и на други места.
Чл.863.(1) Дежурният оперативен персонал изпробва и контролира:
1. изправността на предпазителите със стопяема жичка или на автоматичните предпазители във веригите за управление и защита;
2. действието на прекъсвачите и другите съоръжения;
3. положението на превключващите устройства (ключове за управление, превключватели, изпитвателни блокове и др.), монтирани на таблата и шкафовете за РЗА и на таблата и пултовете за управление;
4. тока на небаланс на диференциалната защита на шини;
5. напрежението на небаланс в отворения триъгълник на напреженовите трансформатори;
6. устройствата на високочестотните канали на релейните защити и противоаварийната автоматика;
7. изправността на релейните защити и електроавтоматики чрез техните устройства за сигнализация.
(2) Периодичността за контролиране на изправността и изпробването на устройствата на РЗА и действията на дежурния оперативен персонал при поява на отклонение от нормите се определя с вътрешни инструкции.
Чл.864.(1) При отстраняване на повреди в контролни кабели или при тяхното удължаване в условията на експлоатацията, жилата и екраните се съединяват чрез херметични муфи, с маркиране и отбелязване в кабелните журнали.
(2) Не се разрешава повече от една муфа на всеки 50 m дължина от кабела.
Чл.865.(1) Не се допуска работа на токови трансформатори с отворени вторични намотки/вериги. Те се поддържат винаги затворени през релета, апарати или се съединяват накъсо.
(2) Вторичните вериги на токовите и напреженовите трансформатори се заземяват само в местата, предвидени по проект.
Чл.866. (1) Устройствата за определяне мястото на късите съединения, регистраторите на аварийни преходни процеси и другите устройства, използвани за анализа на работата на РЗА и за определяне на мястото на повредата по ВЛ, да са постоянно включени в работа и готови за действие.
(2) Извеждането и въвеждането на устройствата по ал.1 се разрешават от оператора на мрежата.
(3) Автоматичните регистратори на преходни процеси се настройват само от персонала на РЗА с разрешен достъп до тях чрез специален код. Протокол с промяната на настройки или заверена разпечатка се предоставя на лица, отговорни за РЗА в енергийното предприятие.
Чл.867.(1) В оперативните вериги се осигурява селективно действие на защитните средства (предпазители и автоматични предпазители).
(2) На автоматичните предпазители и на предпазителите със стопяема жичка се поставя маркировка (номинален ток, напрежение и предназначение).
Чл.868.(1) На таблата (шкафовете), по които дежурният персонал извършва превключване с помощта на ключове, превключватели, изпитвателни блокове и други приспособления, се поставя указание с положението на тези превключващи устройства за всички използвани режими.
(2) Последователността на превключванията по ал.1 се записва в оперативния дневник.
Чл.869. Превключващите устройства във веригите на РЗА, поставени на таблата за управление и за РЗА, се разполагат на видно място, като еднотипните превключвания с тях се извършват по един и същи начин.
Чл.870.(1) Работното, аварийното и евакуационното осветление се обслужват така, че се осигурява надеждност при работа и проектната осветеност.
(2) Светлинната сигнализация на комините и другите високи съоръжения съответства на правилата за маркировка и светлинна сигнализация на високи съоръжения.
Чл.871.(1) Аварийното осветление в командните зали на електрическите централи, подстанции и диспечерски пунктове осигурява осветеност върху челните повърхности на централните и командните табла за управление не по-малко от 30 lx.
(2) Евакуационното осветление в проходите и стълбищата, предвидени за евакуация на работещите, осигурява осветеност не по-малко от 0,5 lx на нивото на пода.
(3) Осветителите за аварийно осветление се отличават от осветителите на работното осветление по цвета или формата си или се означават със специален знак.
(4) Най-малко две от лампите на аварийното осветление в командна зала се поддържат включени непрекъснато, захранвани от постоянен ток.
Чл.872.(1) Работното и аварийното осветление се присъединяват към различни независими източници на захранване.
(2) При изключване на работните източници на захранване аварийното осветление в електрическите централи, подстанции и диспечерски пунктове се превключва автоматично към акумулаторна батерия или към друг независим източник на захранване.
(3) Евакуационното осветление е присъединено към източник на захранване, независим от този на работното осветление, като при изключване на постоянното захранване автоматично се превключва към акумулаторна батерия или към друг независим източник на захранване.
(4) Не се разрешава към мрежите на аварийното и евакуационното осветление да се свързват инсталационни контакти или да се присъединяват други консуматори освен осветителни тела.
Чл.873.(1) Мрежите на вътрешното, външното и охранителното осветление на енергийните обекти се захранват по отделни линии.
(2) Външното и охранителното осветление се управляват от главните или от централните командни табла на енергийния обект.
(3) Управлението на външното осветление на отдалечени обекти или на обекти със самостоятелно функционално предназначение може да се извършва в самите обекти.
Чл.874. (1) Преносимите ръчни осветители, използвани при ремонтни работи, се захранват с напрежение не по-високо от 50 V, а при повишена опасност за поражение от електрически ток - не по-високо от 25 V.
(2) Щепселите за напрежение до 50 V вкл. се отличават от тези за инсталационните контакти на мрежата с напрежение 400/230 V.
(3) На всеки инсталационен контакт се означава работното напрежение.
Чл.875. Осветлението в коридорите на разпределителните уредби с два изхода, както и в проходимите тунели се изпълнява с двустранно управление.
Чл.876.(1) На прекъсвачите в таблата за захранване на осветлението се поставят надписи, указващи предназначението на захранваните от тях вериги.
(2) В таблата със стопяеми предпазители се поставят надписи, указващи стойността на тока на стопяемите вложки.
Чл.877. Допуска се спад на напрежението за най-отдалечените лампи не по-голям от:
1. за прожекторно осветление и за вътрешно работно осветление - 5 %;
2. за външно и аварийно осветление и за мрежи с напрежение от 12 до 50V - до 10 %;
3. за луминесцентни лампи - 7,5 %.
Чл.878. За дежурния персонал се осигуряват:
1. схеми на осветителните мрежи;
2. резервни лампи от всички видове, използвани в обекта;
3. комплект стандартни вложки за стопяеми предпазители;
4. преносими електрически фенери.
Чл.879. (1) Почистването на осветителите, подмяната на лампи и стопяеми вложки на предпазители, ремонтът и огледът на осветителните мрежи се извършват от персонал с електротехническа подготовка.
(2) При извършване на дейностите по ал.1 се използват помощни съоръжения, които осигуряват удобен и безопасен достъп до осветителите.
(3) Периодичността на почистване на осветителите се определя с вътрешна инструкция съобразно условията на експлоатация.
(4) Не се разрешава поставянето на лампи с по-голяма мощност от допустимата за даденото осветително тяло и сваляне на разсейватели, екраниращи и защитни решетки на осветителните тела освен за почистване и подмяна на лампи.
Чл.880.(1) Проверката за състоянието на стационарните съоръжения и на електрическите мрежи към осветлението, както и измерването на съпротивлението на изолацията се извършват при въвеждането в експлоатация, а след това - по график, утвърден от ръководителя на електроенергийното предприятие.
(2) Изправността на аварийното осветление при отпадане на работното осветление се проверява най-малко веднъж в месеца.
(3) Изправността на преносимите трансформатори и лампи се проверява в срокове, определени в нормативните документи по безопасност на труда, но не по-рядко от веднъж на 6 месеца.
(4) Изолацията на стационарните трансформатори за безопасно свръхниско напрежение (от 12 до 50 V) се изпитва най-малко веднъж годишно.
(5) Забелязаните неизправности и повреди по веригите и съоръженията за осветление се отстраняват незабавно или в най-кратки срокове, в зависимост от характера на повредата.
Чл.899. Енергетичните масла електроизолационни (трансформаторни), турбинни, компресорни, индустриални и др., се приемат, съхраняват и обработват в маслено стопанство, поддържано в състояние и готовност да изпълнява функциите си и да осигурява условия за:
1. приемане на нови (свежи) масла и извършване на приемни изпитвания;
2. съхраняване и запазване на експлоатационните свойства на маслата в предвидените срокове;
3. събиране и възстановяване на отработените масла за повторното им използване по предназначение;
4. сигурна и непрекъсната работа на маслонапълнените системи и съоръжения;
5. контрол за качеството и състоянието на маслата.
Чл.900. Масленото стопанство обхваща комплекс от съоръжения и системи, включващи:
1. съдове (резервоари) за съхраняване на различни по вид и предназначение масла;
2. маслопроводи, помпи и технологични съоръжения за транспортиране на маслата;
3. стационарни и мобилни съоръжения за сушене, обезгазяване и очистване на маслата.
Чл.901. В масленото стопанство различните масла по тип, марка, клас и степен на експлоатационна отработеност се съхраняват в отделни съдове.
Чл.902. (1) В масленото стопанство се съхраняват масла за доливане на съоръженията и за авариен резерв.
(2) Необходимите количества масла по ал.1 се определят с вътрешните инструкции за експлоатация.
Чл.903. При експлоатация на масленото стопанство се спазват правилата за пожарна безопасност и изискванията за опазване на почвата и водите от замърсяване с нефтопродукти.
Чл.904. Приеманите и съхраняваните енергетични масла подлежат на входящ и периодичен контрол.
Чл.905. (1) Енергетичните масла се приемат на партиди.
(2) За всяка партида от масла се изисква свидетелство за качество (сертификат) на продукта с резултатите от анализа по всички показатели на стандарта.
(3) Стойностите на показателите, посочени в свидетелството за качество, удовлетворяват или надвишават изискванията на стандартите за нови масла.
Чл.906. (1) Преди разтоварването от цистерната (съдовете за транспортиране) се взема проба за извършване на лабораторен анализ на маслото.
(2) Вземането на пробата и лабораторният анализ на маслото се извършват при строго спазване на изискванията на стандартите за тези дейности.
(3) Съкратеният лабораторен анализ включва най-малко показателите:
1. киселинно число;
2. пламна температура;
3. кинематичен вискозитет;
4. реакция на воден извлек;
5. съдържание на механични примеси и вода;
6. пробивно напрежение - за транформаторни масла;
7. време на деемулсация - за турбинни масла;
8. съдържание на водоразтворими киселини и основи - за синтетични масла.
(4) В случай че при лабораторния анализ на показателите на маслата по ал.3 има несъответствие с тези от свидетелството за качество, не се допуска използването на маслата в съоръженията без прилагане на съответните мерки.
Чл.907. На съхраняваните в масленото стопанство трансформаторни и турбинни масла за доливане и резерв се извършва лабораторен анализ в съответствие с изискванията на стандартите за нови масла най-малко веднъж на 3 години.
Чл.908. (1) Енергетичните масла могат да се съхраняват до 5 години от датата на производството им при спазване на предписанията за съхраняване. Синтетичните масла се съхраняват само в оригиналната опаковка на производителя.
(2) След изтичането на гаранционния срок за съхраняване енергетичните масла могат да се употребяват само след извършване на пълен анализ и сравнение с показателите за нови масла.
Чл.909. (1) Предназначените за наливане или доливане в съоръженията масла се пречистват от случайно попаднали механични примеси и вода чрез обработване с маслоочистителна машина (агрегат).
(2) Показателите на обработеното масло отговарят на изискванията за експлоатационно масло, посочени в инструкциите и нормите за изпитвания на съоръженията.
Чл.910. (1) Новото (свежо) трансформаторно масло се избира в зависимост от типа и класа на напрежение и изискванията на производителя на съоръжението.
(2) Допуска се смесване на трансформаторни масла с подобен произход и от една и съща марка.
(3) Смесването на масла с минерален произход се проверява за съвместимост на маслата.
(4) Допуска се за трансформаторни масла доливане до 5 % от общото количество на маслото в съоръжението без проверка за съвместимост, с изключение на съоръженията с напрежение 220 kV и по-високо.
(5) Не се допуска смесване на масла от синтетичен произход с масла от минерален произход.
Чл.911. Регенерирането на маслото в трансформаторите с термосифонни филтри е без изключване на трансформаторите от напрежение, по инструкцията за експлоатация на такива филтри.
Чл.912. (1) Контролът за качеството на трансформаторното масло при експлоатацията на силовите и измерителните трансформатори, реакторите и маслените прекъсвачи се осъществява в срокове и обем, указани в инструкцията за входящ и текущ контрол на маслата и експлоатационните инструкции на съответните съоръжения.
(2) В случай на отклонение на показателите на маслото от допустимите норми се прилагат мерките, посочени в инструкциите по ал.1, включително и пълната замяна на маслото.
Чл.913. (1) Турбинните масла по време на експлоатацията се подлагат на визуален контрол (наличие на вода и механични примеси) и контролират в срокове и обем, указани във вътрешната инструкция за експлоатация и контрол на турбинни масла.
(2) Турбинни масла от различен произход се смесват или доливат само след изпитване за съвместимост.
(3) Смесване на турбинни масла от една и съща марка, произход и вискозитетен клас се допуска без проверка за съвместимост, при условие че показателите им отговарят на стандарта.
Чл.914. Визуалният контрол на маслото, използвано в парните турбини, се извършва един път в денонощието, а за хидротурбините във ВЕЦ с постоянен дежурен персонал - един път седмично.
Чл.915. (1) Синтетичните енергетични масла се експлоатират и контролират по специални инструкции поради техните особености и токсичност.
(2) При достигане на границата на експлоатационните норми синтетичните масла се заменят. Качествата им се възстановяват само от производителя.
Чл.916. (1) Индустриалните масла и пластичните смазки се подлагат на входящ и периодичен контрол съгласно стандартите и вътрешните инструкции за експлоатация и контрол.
(2) При достигане на браковъчни стойности по определени показатели индустриалните масла се сменят в съответствие със стандартите и спецификациите за съответния продукт.
Чл.917. (1) Резултатите от лабораторните анализи на маслата се документират в протоколи и се съхраняват в техническата документация на маслонапълнените съоръжения.
(2) От резултатите на анализите се определят мерките за профилактика както на маслото, така и за съоръженията.
(3) За блочните трансформатори, трансформаторите и реакторите за напрежение 110 kV и по-високо при диагностиката им се прилага и газохроматографски анализ на маслото.
Чл.918. (1) Отработените турбинни, трансформаторни и други масла се събират, съхраняват и предават за регенериране по съответния ред, определен от Закона за управление на отпадъците, като не се допуска смесването и замърсяването им с горива, вода и др.
(2) Отработените смазки се унищожават по ред, установен с вътрешна инструкция.